Папата, Луната и техниката

Преди 40 години, на 20 и 21 юли, над 600 милиона души по всички краища на света присъстваха, чрез директно телевизионно предаване, на първото стъпване на човешки крак на Луната. Американският космически кораб „Аполо 11” достигна Луната, а космонавта Нийл Армстронг стъпи на лунната повърхност. Неговите думи, казани в този момент, ще останат завинаги в историята: „Една малка крачка на човека, но гигантски скок за човечеството”. Това е онази магическа нощ, когато фантастиката стана реалност, а най-голямата човешка мечта бе осъществена.


Часът е около 5 сутринта, но стотици милиони хора следят със затаен дъх пред телевизорите и радиоапаратите прилуняването на космическия кораб. Един от най-ентусиазираните и радостни зрители е Папа Павел VІ. Малко след кацането на лунната повърхност, от лятната резиденция в Кастел Гандолфо, той отправя директно послание към тримата астронавти: Нийл Армстронг, Едиун Олдрин и Майкъл Колинс:

„Чест, слава и благослов вам покорители на Луната – бледа светлина в нашите нощи и мечти! Чрез вашето живо присъствие, предайте гласа на духа, химна на Бог, нашия Създател и наш Отец. Ние сме близо до вас, чрез нашите молитви и пожелания. Поздравявам ви от името на цялата Католическа църква”!


Онази нощ преди 40 години бе началото на нова техническа ера: от електрониката, мобифоните и джобните телевизори, до компютрите на чийто триизмерен екран се появи недостижимото дотогава небе. Онзи нощ бе зародиша на една комуникационна мрежа, която днес наричаме Интернет, а телевизията за първи път установи своята абсолютна власт сред масмедиите. САЩ потвърдиха технологическото си превъзходство над Съветския съюз и преодоляха предизвикателството на първия човек полетял в Космоса, Юрий Гагарин.


Но онази нощ преди 40 години има още по-дълбок смисъл, защото тази голяма крачка на човечеството за която говори Армстронг, не би била възможна без вярата на Онзи, който е създал Вселената. Тази годишнина е повод отново да си зададем въпросите какво е Вселената, откъде идва и защо? Кой е човека и какво означава човешкия и техническия прогрес? Защото днес научно-техническия прогрес е свързан както с ентусиазма от човешките възможности, така и с въпроса доколко човек е подвластен на техниката и доколко е неин господар.


Папа Павел VІ ще посрещне лично тримата астронавти стъпили на Луната на специална аудиенция във Ватикана. Датата е 16 октомври 1969г. Малко преди това е публикувана неговата енциклика „Populorum progressio” („За човешкия прогрес”) в която изразява надеждата, че човешкия интелект и научно-техническите възможности ще бъдат използвани за общото благо. „Възхищаваме се от вашата смелост и дух с които изпълнихте вашата мисия: в служба на човечеството и мира”, казва Папата на тримата астронавти:


„Възхваляваме човешкия гений, посвещението и упоритостта на прекрасното дело. Нивото на сътрудничество, съвършената организация, познанията и талантите, предизвикват възхищение на целия свят, който отдава чест на способностите на модерния човек да премине отвъд себе си и човешката природа, за да достигне пълен успех, станал възможен благодарение на своята интелигентност дадена му от Бог…Нека хвалим Бог, Твореца на света, защото „Небесата проповядват славата на Бога, и за делата Му възвестява Твърдта” (Псалм 18,2). Нека се молим Той да ни помогне още повече да разберем за Сътвореното и по-ясно да видим Неговата необятност и съвършенство, за да може от това познание хората все повече да се обединяват като Негови чеда, чрез братската любов, мира и молитвата”.

Новата енциклика на Бенедикт ХVІ, Caritas inveritate („Любов в истината”) изцяло е посветена на човешкия прогрес и припомня, че човек не бива да се превръща в роб на една „нова идеология на всемогъществото на техниката”, а да следва човешкото развитие през погледа на истината и любовта в които се намира неговата истинска сила.


Галилео Галилей, запленен от Луната много преди американските астронавти, показа на своите съграждани нейния истински лик. Свети Франциск Асизки, в своя „Химн на природата”, нарече Луната „сестра”, а за големия италиански поет Леопарди тя е „грациозна и мълчалива любима”. Нека си спомним и думите на Малкия принц на Екзюпери, който и днес ни казва: „Гледайте към небето, това е важно”.
Димитър Ганчев