Второ мисионерско пътуване

Второто мисионерско пътуване на Павел продължава около 3 години, от 49 до 52 година и е описано в Деянията на Апостолите 15, 36-18,22. При това второ пътуване Варава и Павел се разделят. Според това, което ни разказват Деянията на Апостолите, причината за тяхната раздяла е отказът на Павел да вземе при това пътуване Марко, който с Варава се отправя към Кипър. От своя страна Павел заедно със Сила се завръща в Мала Азия, където посещава църквите, плод на неговото първо мисионерско пътуване. По време на втората си мисия, Апостола на езичниците има възможността да се запознае с един друг свят, а именно гръко-римският свят.


При пристигането им в Листри, към двамата мисионери се присъединява Тимотей, който в последствие ще се превърне в един от най-скъпите ученици за Павел и към когото павел отправя Послание, смятано за неговото духовно завещание. Водени от Светият Дух, мисионерите преминават през Фригия и възвестяват евангелието в Галация; отказват се да влезнат в провинциите на Асия и Витиния, предпочитайки да преминат през бреговете на Мизия, за да достигнат до Троада, в североизточна Турция. „Тук в Троада, през нощта се яви на Павел видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!” (Деян. 16, 9). Веднага на следващият ден тримата мисионери се отправят към Самотраки и Неапол, а от там във Филипи, римска колония и латински град от първият административен окръг на македонската провинция. В този град, Павел кръщава Лидия, търговка на пурпур, която среща по време на молитва по бреговете на реката, която преминава през града. По време на престоят им във Филипи, Павел и неговите спътници са приютени в дома на Лидия. Но тук биват също арестувани и хвърлени в затвора, където през нощта, като по чудо биват освободени от оковите благодарение на едно земетресение. Пазачът на затвора, страхувайки се че ще бъде наказан от своите началници, поради чудотворното освобождение на затворниците се опитва да се самоубие, но Павел го убеждава в противното и в последствие кръщава него и цялото му семейство. Римските власти междувременно узнават, че Павел и Сила са римски граждани и ги пускат на свобода (Деян. 16, 11-40). Във Филипи се поражда общността, към която Павел от един друг затвор оправя послание изпълнено с радост и любов, а именно Посланието до Филипяните.


От Филипи мисионерите се отравят към Солун, където обръщат към вярата не малко гърци, което изпълва със завист юдеите живеещи в този град. Принудени да напуснат Солун те се отправят към Атина, където са свидетели на същите епизоди от Солун: многобройни нови вярващи и недоволство от живеещите в града евреи. Недоволството на евреите не обезкуражава Павел, който се отравя към Коринт, намиращ се на 50 км от Атина и столица на римската провинция на Акая. Коринт по онова време е много по-космополитен и корумпиран град от Атина. Сред многобройната еврейска общност живееща в Коринт, Павел намира убежище при християнското семейство на римските граждани Акила и Прискила. По време на престоя си при семейството на Акила и Прискила, Павел работи заедно с тях, „понеже имаше същия занаят, а занаятът им беше да правят шатри” (Деян 18, 3). С помощта на Сила и Тимотей, Павел започва да проповядва всяка събота в синагогата на града. Но докато юдеите от града отхвърлят проповедта му, тя бива приета от езичниците. По време на едно друго видение Павел чува глас, който му казва: „говори и не млъквай, защото Аз съм с тебе, и никой не ще посегне да ти стори зло; понеже имам много народ в тоя град” (Деян. 18, 10). От Атина, където остава година и половина (между зимата на 50г и лятото на 52г.) Павел изпраща своите две послания до Солуняните. Към краят на престоя му в Атина, юдеите успяват още веднъж да го отведат до съда, но про-консула Галион го оставя на свобода, отказвайки да се намесва в религиозни въпроси (Деян. 18, 12-17).

Придружен от Акила и Прискила, Павел се отправя към Сирия и Ефес, от където твърде скоро се отправя към Кесаря. В края на своето второ мисионерско пътуване, Павел посещава още веднъж Ерусалим, а след това и Антиохия. Но не след дълго, се отправя за третото си мисионерско пътуване, с което желае да утвърди във вярата „всички ученици във Фригия и Галиция” (Деян 18, 18-22).
Светла Чалъкова