Църквата чества литургичната памет на Блажената Дева Мария Кармилска

Днес Църквата чества литургичната памет на Блажената Дева Мария от Планината Кармил. Празникът е свързан с явяването на Дева Мария на 16 юли 1251 г. на първия генерален настоятел на Кармелитския орден, Симоне Сток. Заобиколена от ангели и с Детенцето Исус в ръце, Мария дава на монаха един нарамник, обещавайки закрилата и спасението от ада за всеки, който го носи. Но връзката между Света Богородица и Кармилитаните води началото си още от 9 век преди Христа, от видението, което пророк Илия е имал за Света Богородица на планината Кармил, в Светата Земя. Отшелниците, които по-късно се оттеглят на хълма близо до извора на Илия, биват неречени „Братя на Блажената Дева Мария от Планината Кармил”.


Думата Кармил на старо арамейски език означава градина. Една естествена градина в Галилея с горите, които я покриват в зелено през по-голямата част от годината на 546 метра надморска височина. Това е „градината” на душата, която пророк Илия избира за себе си като място и символ на извисяването към Бог и на борбата против свещениците на бога Ваал. Корените на планината Кармил се намират в далечната история разказана в Библията във Втората книга Царства. В пещерите, на които е богата още по времето на Илия – т.е. деветстотин години преди Христос – намират прибежище хора привлечени от отшелническия идеал и съзерцанието, както това подчерта Папа Бенедикт ХVІ по време на молитвата Ангел Господен на 16 юли 2006 г. в Ле Комб:


„Най-известният от тези Божи мъже бе големият пророк Илия, който през ІХ век преди Христос защитава смело от идолопоклонничеството чистотата на вярата в единствения и истински Бог. Вдъхновявайки се от фигурата на Илия, възниква съзерцателният орден на Кармелитаните, монашеско семейство, което в своите редици големи светци като Тереза Авилска, Иван Кръстни, Тереза на Детенцето Исус и Тереза Бенедета Кръстна (със светското име Едит Щайн)”. 
Както Илия е отнесен на небето с една огнена колесница, много последователи на кармилската набожност преживяват силни моменти на мистично вдъхновение. В историята на мъжете и жените привлечени от Кармила стои вътрешната идея за един „връх”, който да се изкачи, т.е. „призванието” за едно „изкачване до планината на съвършенството”. Това писа преди две години Папата в Послание до Кармилския орден, отбелязал 800 годишнината на връчването от Свети Алберт на първата житейска формула, която през 1247 г. очертава структурата на Правилото, одобрено от Папа Инокентий ІV. Четири години по-късно, с явяването на Дева Мария на свети Симон Сток, тогава генерален настоятел на ордена, мистичната традиция на Кармила се свързва все повече със Света Богородица, което бе припомнено от Бенедикт ХVІ през 2006 г. по време на същата неделна молитва Ангел Господен в Ле Комб:


„Кармелитаните разпространиха сред християнския народ почитта към Блажената Дева Мария от планината Кармил, сочейки я като модел за молитва, за съзерцание и за посвещаване на Бог. Мария първа и по ненадминат начин повярва и разбра, че Исус, въплътеното Слово, е върхът на срещата на човека с Бог. Приемайки безрезервно Словото, тя ’стига до светата планина’ и живее завинаги с тяло и душа с Господа”. 

„Знаем добре обаче – пише Папата в същото послание до Кармелитаните през 2007 г. – че никак не е лесно да се живее вярно този повик. В известен смисъл е нужно да се защитаваме с броня от опасностите на света”. Една от тези „брони” е Броеницата. При един друг повод, при посещението си в Светилището от Помпей през октомври 2008 г., Бенедикт ХVІ представи тази молитва като едно „училище на съзерцание и на мълчание”, лична и обща. „Молейки Радвай се, благодатна Марио – каза тогава – трябва да се внимава нашите гласове да не „покриват” този на Бог, който говори винаги в мълчанието, като „шепота на лекия повей”:


„Броеницата е съзерцателна молитва достъпна за всички: големи и малки, миряни и духовни лица, учени и по-малко образовани. Тя е духовната връзка с Мария, за да останем свързани с Исус, за да се уподобяваме на Него. Броеницата е духовното „оръжие” на борбата срещу злото, против всяко насилие, за мира в сърцата, в семействата, в обществото и в света”. 

Чертите на тази древна духовност, свързана с Дева Мария и с пророк Илия, която въодушевява първите общности от планината Кармил, днес могат да бъдат разпознати в хилядите монаси и монахини вървящи по стъпките на своите големи предшественици. Отец Мариано Чера, кармелит, настоятел на Общността в Рим, обяснява с какво посланието на пророк Илия отеква днес в сърцето на привлечените от Кармила:

**********
Илия е този, който живее в присъствието на Бог: това е най-важното послание на Илия за кармелитаните.

Какво свидетелство искат да дадат на света Кармелитаните?
Днес, както вчера, кармилитаните са призвани към това съзерцателно присъствие сред света. Когато идват в Европа през 1238 г. кармилитаните строят своите манастири и Църкви в периферията, там където са живеели бедните хора, защото след като са съзерцавали Бог е трябвало да занесат този съзерцаван Бог сред хората.


Какво иска да припомни на християните литургичната памет на Кармилската Дева Мария?
Кармилитаните винаги са желали да бъде разбрано, че принадлежат на Мария, че са в служба на Дева Мария и тя им дава своята специална закрила, както в живота, така и при смъртта. Това е пълното отдаване на сина на майката, сигурни че майката ще им помогне, ще поведе за ръка своите синове.
В историята има много свидетелства на светци кармилитани: Тереза Авилска, Свети Йоан Кръстни, Тереза от Лизьо, Едит Щайн… кое свързва тези фигури?
Тази духовност за присъствието на Бог, това послание идващо от светците кармилитани е винаги съюзът с Бог. Призвани сме към единението с Бог, но не винаги отговаряме добре на Божията благодат, тогава ние по примера на Мария работим за единението с братята, за да стигнем до единението с Бог. Стремим се към това единение с Бог не за да се затворим в самите себе си, а за да живеем това единение с братята.