Официално бе представена социалната енциклика на Бенедикт ХVІ “Caritas in veritate”
(„Любов в истината”)
Днес в препълнената от журналисти зала на Ватиканския пресцентър бе представена новата
енциклика на Папа Бенедикт ХVІ “Caritas in veritate” („Любов в истината”). Тя е третата
в понтификата на Папа Ратцингер и бе очаквана с огромен интерес, тъй като засяга глобализацията
и важни социални въпроси. Модератор на пресконференцията бе отец Федерико Ламбарди,
а папският документ илюстрираха кардинал Ренато Мартино и Пол Кордес, съответно председатели
на Папския Съвет „Справедливост и мир” и „Cor Unum”, заедно с монс. Джампаоло Крепалди,
секретар на Папския Съвет „Справедливост и мир”.
Бенедикт ХVІ подписа третата
си енциклика на 29 юни, като в увода обяснява избора на заглавието: онази „любов
в истината на която Исус Христос става свидетел чрез земния си живот и най-вече със
своята смърт и възкресение” и която е основната двигателна сила за истинското развитие
на човека и на цялото човечество”. Любовта в истината, пише Папата, „дава същността
на личното отношение към Бог и към ближния и е основен принцип не само в микроотношенията,
а и социалните, икономическите и политическите отношения”.
Социалната енциклика
на Бенедикт ХVІ се появява в навечерието на срещата на върха Г-8 в Абруцо на която
ще бъдат обсъждани основни въпроси, зясагащи цялото човечество. В писмо до италианския
премиер Силвио Берлускони, лидерите и участниците в Г-8, Папата говори за своята енциклика,
която спешно призовава за конкретна помощ към Африка и развиващите се страни, както
и за етиката, като неотменима основа за развитието на народите.
Енцикликата
съдържа конкретен анализ за социално-икономическите, културни и политически механизми
в епохата на глобализацията и е опит да вдъхнови дълбоки промени на международно ниво,
като насочва вниманието към спешната нужда от нов световен политически авторитет и
дълбока реформа на ООН. Също и за ролята на медиите в епохата на глобализацията възможностите
на новите тенхнологии.
Време е за нови проекти за управление на феномена на
глобализацията, които да дадатстойност на човешката личност: това е основното послание
от енцикликата „Любовта в истината”. Кардинал Ренато Мартино заяви, че за Бенедикт
ХVІ настоящата криза изисква преосмисляне на т.н. западен икономически модел:
„От
енцикликата изпъква едно позитивно виждане и насърчение към човечеството да намери
необходимите ресурси от истина и воля, за да се преодолеят трудностите”.
„Еинцикликата,
каза кардиналът, актуализира виждането за цялостното човешко развитие в „Populorum
progressio”, чрез три перспективи: изискването от хармония на знанието, необходимостта
от хуманизъм открит към Абсолюта и накрая солидарност, като средство срещу причините
за слабото развитие”.
За кардинал Пол Кордес, новата папска енциклика
е „лъч светлина за обществото” и за всички християни, която утвърждава централното
място на човека. Наред с това уточни, че „Църквата вдъхновява, но не прави политика”: „Енцикликата
ясно казва, че Църквата не притежава технически решения и няма намерението да се намесва
в политиката на държавите. Това включва, че социалната доктрина на Църквата не е някакъв
„трети път” или политическа програма с която да се достигне съвършеното общество”.
Социалната
доктрина на Църквата е съставна част от евангелизацията, допълни кардинал Кордес,
а от друта страна човекът не може да бъде сведен само до неговия социален живот. Ето
защо, в енцикликата се подчертава, че без Бог не може да има истинско развитие, а
социалните въпроси не могат да бъдат разрешени, ако не бъдат положени в етическа светлина”.
Монсеньор
Джампаоло Крепалди засегна темите за безвъзмездното даряване, като каза че
Христовото послание е „най-голямата помощ която Църквата може да даде за развитието”.
Именно поради това, християнството има свое „право на гражданственост в публичното
пространство”. Ето защо, обясни монс. Крепалди, в енцикликата „антропологичния въпрос”
става „социален въпрос”: „Раждането и сексуалността, аборта и евтаназията,
манипулациите с човешката идетичност и генетичната селекция са социални проблеми
от съществена величина и ако бъдат управлявани само според логиката на чистото производство,
оскверняват социалната чувствителност, минират смисъла на закона, разяждат семейството
и затрудняват приемането на по-слабите”.