Главните теми на Папската енциклика "Caritas in veritate"
Третата Енциклика на Бенедикт ХVІ следва очертания път от Popularum Progressio
на Папа Павел VІ, и е определена като “Rerum Novarim на съвременната епоха”. Още в
своето въведение Бенедикт ХVІ отбелязва, че независимо че не притежава техническите
разрешения на проблемите, Църквата възнамерява да подчертае, че истинския прогрес
трябва да събере в едно техническия прогрес и силата на любовта, за да се победи злото
с доброто. Първата глава носи заглавие „Посланието на
Popularum Progressio” (параграф 10-20) и подчертава, че още в енцикликата на
Папа Павел VІ развитието е призвание, защото е породено от един трансцедентен призив,
тъй като цялостното човешко развитие предполага отговорната свобода на човека и народите.
Бавното развитие се поражда от липсата на братски отношения. Независимо, че глобализираното
общество ни прави по близки, то не ни прави братя, пише Папата.
„Човешкото
развитие в нашето време” е заглавието на втората глава от Енцикликата.
Тя посочва глобалния поглед на Павел VІ за развитието, включващо премахването на
глада, мизерията, епидемиите, неграмотността по света. Посочена е появата на нови
проблеми като: глобализацията, зле използвана финансова дейност, която в по-голямата
част е спекулативна, силни емигрантски вълни, нерегулирано използване на природните
ресурси. Също така беспорното нарастване на световното богатство, но и нарастването
на неравенството. Международните помощи често се отклоняват от техните цели; съществува
корупцията и беззаконието; съществува една твърде строга употреба на правото на интелектуална
собственост, предимно в здравната сфера. Поради това съществуват обширни площи на
бедност и народи където правата не са зачитани.
В третата глава,
озаглавена „Братство, икономическо развитие и цивилно общество”, се подчертава
важността от справедливост в разпределинето на благата и в обществото, като критерии
регулиращи икономиката. Нужни са справедливи закони, форми на преразпределение водени
от политиката, действия в духа "да се дарява". Днес се наблюдава нарастването на
една космополитна класа от мениджъри, пише Папата, която сама определя компенсациите
и се грижи само за своите акционери, забравяйки че инвестирането и продукцията имат
и морално значение. Четвъртата глава на документа, със заглавието
„Развитие на народите, права и задължения, околна среда”, отбелязва че индивидуалните
права са неделими от общото виждане за правата и задълженията. Например, в демографската
сфера, Църквата подчертава че демографския растеж не е първоначалнатага причина за
бавното развитие и че широкото виждане към живота е едно социално богатство. В тази
глава се говори за финансова етика, за закрилата на околната среда, за отговорната
употреба на енергийните ресурси, за правото на живот и естествена смърт. За вярващия,
отбелязва Енцикликата, природата е дар от Бог, който трябва да бъде използван отговорно.
В този контекст документа разглежда енергийните проблеми. "Присвояването" на ресурсите
от страна на държави и властващи групировки, заявява Папата, представлява огромно
препятствие за развитието на бедните страни. Пета глава е озаглавена
"Сътрудничеството на човешкото семейство". В нея се припомня, че развитието на народите
зависи от признаването им като едно човешко семейство. В тази част на папския документ
се говори за религиозната свобода, диалога между вярващите и невярващите, ролята на
международното сътрудничество за развитието.В тази глава, Папата отделя специално
внимание на "епохалния" проблем на емиграцията. "Нито една държава - предупреждава
Папата - може сама да разреши емигрантските проблеми". Всеки емигрант "е човешка личност,
която притежава права, които трябва да се зачитат от всички и във всяка една ситуация".
В последния параграф, Бенедикт ХVІ разглежда "необходимостта от реформа" в ООН и в
"икономическата и финансова международна архитектура". Нужно е "присъствието на една
истинска световна политическа власт", която да се придържа "към принципите на субсидиарност
и солидарност". Власт, подчертава Папата, която да се ползва от една "ефективна власт".
Светият Отец, завършва тази глава отправяйки апел за учредяването на "едно по-висше
ниво на международно устройство", което да управлява глобализацията.
„Развитието
на народите и техниката” е заглавието на шестата и последна глава
на Енцикликата. В нея се отбелязва, че техниката може да придобие надмощие ако ефикасността
и печалбата се превърнат в единствените критерии за истината. Тук Папата говори за
„антропологичния въпрос”, посочвайки манипулацията на живот, аборта, евгенетичното
планиране на раждаемостта, евтаназията, всички практически действия, които подхранват
материалната и механична концепция за човешкия живот. В заключението, се подчертава
че разположението към Бог предразполага към благоразположение към братята. Хуманизма,
завършва Енцикликата, който изключва Бог е нехуманен.
Правата на третата папска
енциклика са дадени на Ватиканската издателска къща LEV, подготвила за печат публикациите
на латински, английски, френски, испански, немски, португалски и полски език с общ
тираж 50 хиляди копия. Документът ще бъде публикуван във всички страни по света посредством
Епископските конференции и националните издателски къщи. Цената на Енцикликата е 3
евро. Що се отнася за публикацията на италиански език, Ватиканстото издателство е
подготвило 500 хиляди копия икономичен тираж (2 евро) и 30 хилади копия с луксозна
корица (8 евро). Освен това същата издателска къща е дала права на списанията Famiglia
Cristiana и Tracce да публикуват свое собствено издание. Същото разрешение е дадено
и на издателска къща Cantagalli, за публикуването на Енцикликата с прожен към нея
коментар на монс. Джанпаоло Крепалди, секретар на Папския Съвет за Справедливост и
Мир. В подготовка е и съвместна публикация на Ватиканската Издателска Къща и издателска
къща AVE, съдържаща коментарите на различти експерти. Ежедневника на италианската
Епископска конферениця "Avvenire" и диоцезалните седмичници са получили разрешението
да отпечатат пълния текст на Енцикликата на странците на днешнтие издания.