На празника на Светите Апостоли Петър и Павел Бенидкт ХVІ оповести предстоящото издаване на неговата трета Енциклика "Caritas in veritate", разглеждаща актулни социални теми

На днешния празничен ден, в който Църквата отбелязва празника на Светите Апостоли Петър и Павел, Бенедикт ХVІ отслужи тържествена литургия в съслужение с Епископите Митрополити, на които връчи Светия Палий. Както всяка година, на тържествената литургия взе участие делегация на Константинополската Патриаршия, пристигнала в Рим за празника на двамата първоапостоли. Бенедикт ХVІ пожела „общото почитане на тези мъченици да бъде залог на все по-пълно и искрено общение между християните по света”. По време на молитвата Ангел Господен, Папата оповести подписването на днешния ден на очакваната трета негова Енциклика разглеждаща социални тематики.

Заглавието на Енцикликата е „Caritas in Veritate” (Любов в истината) и нейното публикуване ще бъде през следващите седмици. Папата поясни, че в тази трета Енциклика разглежда социалните теми, съдържащи се в Енцикликата на Павел VІ от 1967 г. “Populorum progressio”:

„Тя възнамерява да задълбочи някой аспекти на цялостното развитие на нашата епоха, на светлината на любовта в истината. Поверявам на вашите молитви този допълнителен принос, който Църквата предоставя на човечеството в усилията му за един постоянен прогрес, в пълното зачитане на човешкото достойнство и на истинските нужди на всички”. 

Като припомни завършилата вчера Юбилейната година на Свети Павел и коментирайки Първото послание на Свети Петър, Бенедикт ХVІ говори за усърдието на свещениците, вярата и разума, за нуждата да не бъде забравена душата. Свети Петър нарича Христос „пастир и пазител на душите”, каза Бенедикт ХVІ и поясни значението на думата „пазител” и стойността му за Годината на Свещеника:

„Разбира се не става въпрос за външен надзор, което е присъщо може би на затворническата стража. Тук става въпрос за един поглед от високо, изхождайки от висотата на Бог. Поглед от Божията перспектива означава поглед на любов който иска да служи на ближния и да му помогне да преоткрие себе си” 

И добави:

„С погледа изхождащ от Божествения поглед, притежаваме едно цялостно виждане, което ни позволява да забележим както опасностите така и надеждата и възможностите”.


„Ако Христос е епископа на душите – отбеляза Папата – крайната цел е да се избегне обедняването на човешката душа”:

„Исус, „епископа на душите” е първообраза на всяко епископско и свещеническо служение. Да си епископ или свещеник означава да заемеш мястото на Христос, да мислиш, виждаш и действащ изхождайки от тази висока позиция. Изхождайки от Христос, означава да си на разположение на човеците, за да могат те да намерят живота”. 

Бенедикт ХVІ насърчи свещениците към последователност. Не е достатъчно само да се говори. Пастирите, трябва да бъдат „пример за паството”, отбеляза Папата. Бенедикт ХVІ се спря на християнската вяра, подчертавайки че „вярата е надежда, която отваря вратата към бъдещето”. Светия Отец посочи връзката между „вярата и разума”:


„Вярата произлиза от Вечния разум, който влезе в нашия свят и ни посочи истинския Бог. Той е отвъд личните способностите на нашия разум, така както любовта вижда повече от обикновената интелигентност. Но вярата говори на разума и в този диалог може да надделее над него”. 

В този контекст Бенедикт ХVІ още веднъж се спря върху отговорността на свещениците: 
„Като Пастири на нашето време ние имаме задължението първи да осъзнаем причините за вярата; да не я оставяме да бъде само една традиция, а да я признаем като отговор на нашите въпроси”. 

Като се спря на опасностите на нашето време, Бенедикт ХVІ потвърди че крайната цел на християнската вяра е спасението на душите:


„В начина на говорене и мислене на настоящето християнство, това е едно странно твърдение, за някой дори може би скандално. Можем да кажем че думата „душа” е изгубила своето истинско значение. Но небрежността към душата, обедняването на вътрешния човек, не разрушава само отделния човек, но заплашва и съдбата на цялото човечество. Без укрепването на душите и на човека от вътре, не съществува спасение за човечеството”. 

Истинската болест на душите е наречена от свети Петър, невежество или не познаване на Бог. Който не познава Бог, или който поне не го търси искрено, остава вън от истинския живот. Послушанието към истината пречиства душите и допринася за тяхното спасение, отбеляза Бенедикт ХVІ.

По време на молитвата Ангел Господен Папата отново говори за „Рибаря от Галилея, който пръв изповяда вярата в Христос” и за „преследвача на християните, който извести спасението на всички народи”. После се обърна като пастир към събраните на площада верни:
 
„Като ваш Пастир ви призовавам да останете верни на християнското призвание и да не се уподобявате с манталитета на този свят – както писа Апостолът на езичниците именно до християните от Рим – да се преобразите и обновите от Евангелието, за да следвате това, което е наистина добро и угодно на Бога”. 

Бенедикт ХVІ спря мисълта и на диоцезалната общност от Рим, която – каза – „Божественото провидение повери на моите грижи”. Завърши с молитвата „Рим да поддържа жива своята християнска традиция” съхранявайки духовното и културно богатство и осигурявайки винаги „една атмосфера изпълнена с човечност и евангелски ценности”.