Бенедикт ХVІ закри официално Юбилейната година на Свети Павел: "Зрялата вяра се противопоставя на модните течения"

В Базиликата Свети Павел извън стените, по време на Вечерната молитва Бенедикт ХVІ официално закри Юбилейната година посветена на Апостол Павел. В молитвата взеха участие, приора на Базиликата Свети Павел извън стените, кард. Андреа Кореро Ланца ди Монтедземоло, делегация на Константинополската Вселенска Патриаршия водена от Френския митрополит Еманиел, директор на офиса на Православната Църква към Европейския Съюз, Негово Високопреосвещенство Атенагора, помощник на Белгийския митрополит, проподобния дякон Йаоким Билис от Фенер и монс. Браян Фарел, секретар на Папския Съвет за християнско единение. При своето пристигане в Базиликата Светия Отец бе посрещнат от кард. Кордеро ди Монтедземоло от абата на Базиликата и на бенедиктинската общност. След процесията водена от монасите бенедиктинци Папата се отправи към гроба на Апостола, намиращ се под централния олтар на храма.


В началото на своята проповед, Бенедикт ХVІ с „дълбока радост” съобщи, че извършените научни изследвания на саркофага намиращ се в Базиликата, потвърждават многовековната традиция според която в гроба под централния олтар на Базиликата Свети Павел извън стените, е положено тялото на Апостол Павел:


„След един внимателен научен анализ извършен наскоро, на саркофага, който никога до сега не е бил отварян, бе пробит един малък канал, през който бе вкарана сонда с телекамера. Благодарение на нея бяха открити в саркофага следи от от червен ленен плат, украсен с чисто злато и син плат с ленени бродерии. Освен това, са открити малки костни частици, който анализирани с въглерод-14, посочват че те принадлежат на човек, живял между І и ІІ век”. 

Това „доказва единодушната и неоспорима традиция, че това са тленните останки на апостол Павел”, подчерта Папата, и „изпълва нашите сърца с дълбока радост”. В препълнената Базилика и в присъствието на представителите на Констнатинополската Вселенска Патриаршия, Бенедикт ХVІ отбеляза някой от характеристиките на посланието на Свети Павел, превърнали се във всекидневно измерение в християнския живот:

„Юбилейната година на Свети Павел завършва, но факта че с Павел и благодарение на Павел опознахме Христос и като него сме озарени и преобразени от Евангелието, ще остане завинаги част от християнския живот”. 

Първият характерен елемент на посланието на Свети Павел посочен от Папата е новостта. Като цитира Посланието на Свети Павел до Римляните (глава 12), Бенедикт ХVІ отбеляза, че „с Христос започна един нов начин на обожаване на Бог – един нов култ”. Той се изразява във факта, че сам човек се превръща в обожаване, в „жертва” в собственото си тяло. Не съществуват вече даровете принасяне в жертва, защото с Христос нашия живот се превърна в хвалебствена жертва за Бог:

„Трябва да се превърнем в нова твар, преобразени в един нов начин на съществувание. Светът около нас винаги е в търсене на новото, защото с право винаги е недоволен от конкретната действителност. Свети Павел ни казва: светът не може да бъде обновен без нови човеци. Само ако има нови хора, тогава ще има и нов сват, един обновен и по-добър свят”.


Бенедикт ХVІ поясни тази новост, посочвайки за пример живот на свети Павел, който е станал нов човек, защото от момента на неговото обръщане „той не е живял за себе си, а за Христос и във Христос”. Но тази промяна и този процес на обновление в Павел продължи през остатъка на неговия живот, отбеляза Папата:

„Мисълта на стария човек, общия начина на мислене по принцип е насочен към притежаването на материални блага, благоденствието, влиятелността, успеха, популярността. Но по този начин, притежава твърде ограничени възможности. По този начин собственото „Аз” се превръща в център на света…. Трябва да се научим да бъдем част от мислите и желанията на Исус Христос. Само тогава можем да се превърнем в нови твари, в които изгрява един нов свят”.


Тази новост означава, да притежаваш една зряла вяра, посочи Папата. Тя е призив за не-конформизъм с модата и общия начин на мислене. „Думата зряла вяра, през последните години се превърна в един доста разпространен девиз”, подчерта Бенедикт ХVІ. Той се използва, за да се посочи отношението на онзи, който не отдават вече внимание на учението на Църквата и на нейните пастири, а по собствено усмотрение решават в какво искат и в какво не искат да вярват. Често това отношение на нашите съвременници, отбеляза Патапа, бива представено като „смелост” да се противопоставиш на поучителната власт на Църквата:

„В действителност, за това не се изисква смелост. Смелост по-скоро се изисква за да се присъединиш към вярата на Църквата, дори тя да противоречи на „схемите” на съвременния свят. Именно този не-конформизъм на вярата Павел нарича „зряла вяра”. Незряла вяра за него е постоянното следване на модните течения”. 

Според Бенедикт ХVІ „зрялата вяра” се изразява в защитата на неприкосновеността на човешкия живот още от неговото зачатие, противопоставяйки се на насилията и защитавайки живота на беззащитните. Част от „зрялата вяра” е също признаването на брака между мъжът и жената, така както е по наредбите на Създателя и установен от Христос. Зрялата вяра не се оставя да бъде водена от теченията, а им се противопоставя, подчерта Бенедикт ХVІ:


„Зрялата вяра е тази, която действа според „истината в любовта”. Тези двете са необходими, защото Бог е тези две неща. Свети Павел ни казва, че ако действаме според истината в любовта, ние допринасяме за израстването и стремежа на вселената към Христос. Една от целите на Христос е вселената – преобразяването на вселената, на цялото човечество и творение. Който заедно с Христос служи на истината в любовта, допринася за истинския прогрес на света”. 

Беденикт ХVІ отбеляза, че за да се осъществи това обновление е необходимо „крепко да се утвърди вътрешния човек” (Еф. 3,16). Човеците, отбеляза Светия Отец, често се чувстват празни вътрешно и поради това се сграбчват на празни обещания, които водят до едно допълнително разрастване на чувството на вътрешна празнота. Именно вътрешната празнота – немощта на вътрешния човек – е един от големите проблеми на нашето време, отбеляза Папата:


„Трябва да се укрепи духа на човека, възприемчивостта на сърцето: способността да вижда и разбира света и човека със сърцето си. Имаме нужда от един озарен от сърцето разум, за да се научим да действаме според истината в любовта. Но това не е възможно без съкровена връзка с Бог, без молитвата”. 

В края на своята проповед Бенедикт ХVІ се спря и на космическото измерение на Христовата тайна, върху неговата „ширина и дължина, дълбочина и височина” (Еф 3,18). Христовата тайна, отбеляза Папата, притежава една космическа обширност, защото тя не принадлежи само на една определена група. Разпнатия Христос обгръща цялата вселена във всички нейни измерения. Той взима в своите ръце цялото човечество, за да го отведе във висините при Отца.