Пресвято Сърце Исусово

От времето на индустриалната революция, която разчупи хилядолетния синхрон между човешкото съществувание и времената на природата, от край време една от многобройните метафори, с които се описва съвременния живот – предимно в големите западни градове е тази на забързания ритъм. Модерния човек винаги е забързан за някъде и за всичко: когато работи и дори в много случаи, когато си почива. В този уморителен сценарий, да се мисли за една пространство за почивка е твърде сложно, да бъдем сами със себе си се превърна в лукс, да останем в компанията само на нашата душа е непозната и смешна необходимост. Въпреки това, отбеляза Бенедикт ХVІ на молитвата Ангел Господен на 1 юни 2008 г., от две хилядолетия Църквата постоянно го повтаря своето учение: човек без вътрешен живот е „половин човек”. Само когато той избере да се освободи от прекалените грижи на съвремието, може да придобие онова духовно измерение, дарено му от Бог:


„Когато човек се спира в тишината, нуждае се не само да чуе ударите на своето сърце, а и туптенето на едно уверяващо присъствие, което може да бъде почувствано само чрез вярата и въпреки това остава реално: присъствието на Христос, сърцето на света”. 

Пресвято Сърце Исусово е светото сърце на света и нито един забързан ритъм, може да заглуши туптенето на това сърце. То е гравитационния център върху който всеки един човек може да калибрира собствения си живот, може да го ре-хуманизира и да го направи по-спокоен. Бенедикт ХVІ отново потвърждава това на 10 юни 2007 г, припомняйки по какъв начин може да се общува с Божественото измерение:


„В днешния доста шумен и разсейващ живот, повече от всякога е необходимо да намерим време за вътрешната тишина и размисъл: евхаристичното обожаване ни позволява да го правим не само около нашето собствено аз, а по-скоро в компанията на изпълнения с любов Исус Христо, Бог който е близо до нас”. 

В Пресвятото Сърце Исусово, поясни Бенедикт ХVІ, на 5 юни 2005 г., ние обожаваме „любовта на Бог към човечеството, Неговата воля за универсално спасение, Неговото безкрайно милосърдие”. Всички тези дарове, прибавя, са ни дадени с цената на едно неизмеримо страдание и любов:

„Като отдаваме почит на Пресвятото Сърце на Христос, ние обожаваме онова сърце, което след като ни обикна до край, бе прободено от копието и от висините на Кръста изля върху нас своята кръв смесена с вода, която се превърна за нас в непресъхващ извор на нов живот”.


Една година по-късно, на 25 юни 2006 г., Бенедикт ХVІ отбеляза как голямата популярност на набожността към Пресвятото Сърце Исусово сполучливо се влита в едно „задълбочено богословие”. Това е скъпият за много семейства празник, които отбелязва Папата, на този ден се посвещават на Пресвятото Сърце. Но преди всичко това е празник, в който се изтъква живот на клира, който още повече се откроява в началото на тази Юбилейна година:

„Тържествения празник на Пресвято Сърце Исусово и също и Светове молитвен ден за освещаване на свещениците: използвам случая за да призова всички вас, скъпи братя и сестри, да се молите винаги за свещениците, за да мога те да бъдат достойни свидетели на Христовата любов”.
Светла Чалъкова