Ценностите в общество, където властват парите

Какво е ценност? Кои са ценностите, които ни служат за единица мярка? Кои са приоритетите в ценностната йерархия?

В италианския речник под думата ценност четем: „колко струва даден предмет, цена, стойност;.множество от по-скоро положителните качества на нещо; важност,тежест, ефикасност; морални ценности:онези идеали, в които човек вярва”. А българския тълковен речник четем: „ценен, скъп предмет (но не пари). Ценни качества, заложби, придобивки у отделен човек или общество”.

С други думи, ценността е нещо, което има някаква стойност, значение, важност и затова е благо или смятано за такова. Има ценности, които са основни и съществени, като живота, свободата, човешкото достойнство, семейството, любовта, вярата: човек не би могъл да се реализира без тези ценности. Съществуват и материални ценности: това са храната, дрехите, домът, парите, културата, развлеченията и т.н., които помагат на човек да реализира себе си. Всички блага, които Бог е дал на човек са ценности. Знанието, което таи сърцето, казва кардинал Мартини, се състои в „осъзнаването и признаването на моя живот като дар, такъв какъвто е, даден ми от Отца в изблик на милосърдие и търпеливост... Знанието на сърцето се състои в това да се научим да виждаме, че във всяко едно нещо Бог мисли за мен, че ме обича с цялата си същност и ме дарява със себе си дори и в най-простите и обикновени неща: когато дишам, когато вървя или говоря, когато се радвам или когато страдам”.

Всичко това е ценност, защото е дар, минута по минута. Затова на първо място стои проблемът за признаването на ценностите като дар. Вторият проблем е тези ценности да бъдат подредени по приоритети и бъде уточнена правилната система на ценностите. Исус казва:”какво радва човек, ако успее да завладее цял свят, ако след това изгуби своята душа?”.

Човешката драма се състои в това, че често човек губи приоритетите в ценностната йерархия, като например дава абсолютен приоритет на притежаването на неща, на политическата или професионална кариера или дори на самата работа: изгубва знанието на сърцето, губи смисъла на живота.

Материалните приходи също са ценност, но на кое място в ценностната йерархия трябва да бъдат поставени? Нека се опитаме да построим една такава ценностна стълбица, която обаче да бъде приета от всички разумни хора. Онези, които са дарени с вяра биха могли да обогатят съдържанието й и да укрепят основите й.


В основата на тази йерархия от ценности е Човекът, затова, защото той струва повече от което и да е. За онези, които вярват, той е направен по подобие на Бог. Божията слава е живият човек с неговата комплексност – създаден, за да живее в комуникативност с Бог и останалите себеподобни, да дава и да получава. Ето защо в центъра на всичко е Човек, а всичко останало идва след това, защото всички други ценности са за човека. Централността на Човека означава също социалност и солидарност, но централността на индивида може да означава също индивидуализъм и егоизъм.


Друга стойност това е трудът, защото той създава блага и приходи.Трудът е ценност не за себе си, а за човека. Към приходите като ценност се свързват ценностите на трудолюбието, изобретателността, инициативата, смелостта, постоянството и упоритостта.

В основните ценности остават два основни проблема: от къде идва печалбата, с какви средства и по какъв начин е придобита, къде отива и за кого е предназначена. В едно свое изказване папа Йоан Павел ІІ беше казал:”Трудът е за човека, а не човека за труда”. Защото често човек е третиран като работен инструмент, докато той трябва да бъде смятан само като негов създател и извършител. Грешката на примитивния капитализъм може да бъде повтаряна многократно навсякъде, където човек е смятан за производствен инструмент, а не като субект и негов автор. Навсякъде трудът и неговите плодове са за човека, а не обратното.

Печалбата е също ценност за човека. Тъй както трудът, производството и печалбата са ценности, те трябва да подпомагат всички хора, защото понятието „човек” е абстрактно, тъй като съществуват отделни личности. Благата създадени от хората трябва да бъдат използвани и разпределени удачно между тях.

Днес проблемът обаче не касае само трупането и разпределението на печалбата между работодатели и работещи или между жителите на дадена страна. Днес разпределението касае бедните и богати държави.

Тук е необходимо да изясним едно недоразумение. Казват, и е правилно, че преди да се разпредели трябва да се произведе. Да се произведе, но за кого? Първо трябва да се произведе с труда на всички, да се натрупа печалба, да се концентрира в малко ръце, която да се управлява и разпределя правомерно между всички. Това естествено води и до някои явни рискове, а именно създаването на две нива в обществото: първото, което е по-силно и с печалбите осигурява максимално благоденствие и едно по-слабо ниво, което служи за постигане на печалбата и за забогатяване на първото ниво. Това второ ниво умишлено е принизено и поддържано в състояние на слабост, често на екзистенциалния минимум.


Това е тъй нареченото общество на двете трети. Във ватиканския съборен документ Sollicitudo rei sociali се казва:”При сътрудничеството в развитието всичко принадлежи на всички, всички имат задължения към всички и в същото време всичко трябва да бъде разпределено на четирите страни по равно: на изток, запад, север и юг”. Ако бъде направен опит да се реализира само в една посока (концентрирайки ресурсите и печалбите на едно място), това означава ,че е направено за сметка на някой друг. Папата има предвид взаимоотношенията между народите, но същото може да касае и вътрешното положение на една държава.

Тази логика е в контраст с ценностната скала, където човек е в центъра на всичко. За да се реализира тази ценностна стълбица е необходимо да се отдели повече внимание и ресурси на ситуациите, касаещи по-слабите. Ако първата стойност е Човекът, а печалбата произлиза от неговия труд, то означава, че тя е в услуга както на него, така и на всички останали, които следва да се реализират , защото всички те са Хора. Това го казва и самата Конституция:”Всички хора имат равни социални права и са еднакви пред закона, без разлика от пола, расата, религията, от личното и социално положение”.

Но за да не остане само като едно празно изречение е необходимо да се отделят повече ресурси за социално по-слабите. Това е посочено и в Конституцията, където се казва: ”Задача на Републиката е да премахне икономическите и социални препятствия, които пречат на свободата и равноправието на гражданите и възпрепятстват развитието на отделните личности”.
Венета Ненкова