Историческо решение на Православната църква: емигрантите ще имат свои Епископски конференции

Епископските конференции в православната диаспора, ще имат отговорността да ръководят православното паство извън неговите родни държави. Това е главното историческо решение на първата от предвидените две подготвителни срещи за 2009 г. на Всеправославния синод, провел се в Шамбези, Швейцария от 6 до 13 юни. Според действащите до този момент канони – информира агенция Азия Нюз - православните вярващи, пребиваващи извън родните си държави, са под компетентността на Вселенската Патриаршия. Но последвалия, след падането на желязната завеса, голям емигрантски поток, създаде не малко проблеми в управлението на православните дела в диаспората, причинени също и от не малкото неразбирателства и манипулации на политическо и икономическо ниво. С това историческо решение, взето в пълно единогласие, се учредяват православни епископски конференции в диаспората, които ще бъдат председателствани от първият (по старшинство, б. пр.) от епископите на Вселенската патриаршия в дадения регион, а когато той отсъства ще бъде заместен от следващия според реда на каноните на църквите. Освен това ще бъдат учредени нови епископски конференции с цел да задоволят породилите се нови ситуации в диаспората. Координационния център на всички Църкви ще бъде Константинопол. Като доказателство за тази нова атмосфера в Православната църква е обявеното първо официално задгранично посещение на Московския Патриарх Кирил, което ще бъде в Константинопол на 4 юли. В своята неделна проповед Вселенския Патриарх Вартоломей І отбеляза значението на работната среща в Женева, като подчерта че чрез нея Православната църква се подготви да върви сплотена пред предизвикателствата и изискванията на съвременния свят. Втората подготвителна среща ще се проведе през месец декември отново в православния център на Шамбези. Темите които ще бъдат разгледани на нея са: начина за признаване на статута на автокефалната Църква; начина за признаване на статута на автономната Църква; правила за взаимно канонично признаване между Православните Църкви; установяване на общ календар за църковните празници; забрани и каноничност на тайнството брак; въпроса за поста в съвременния свят; отношенията с останалите християнски общности; икуменическото движение; приноса на православните в утвърждаването на християнския идеал за мир, братство и свобода.