Бенедикт ХVІ посвети генералната аудиенция на светите братя Кирил и Методий: "На всеки народ трябва да бъде дадена възможността да изразява Евангелието в собствената си култура и език"

Съпокровителите на Европа, двамата апостоли на източното християнство, братята по кръв и вяра Кирил и Методий и техният изключителен евангелизаторски опит сред славянските народи през ІХ век, бе темата на днешния катехизис на Бенедикт ХVІ по време на генералната аудиенция на площад Свети Петър, на която присъстваха около 40 хиляди вярващи и поклонници. „Кирил и Методий, братя по кръв и вяра, апостоли на славянските народи, са класическият пример на това, което днес ние наричаме инкултурация. От тях Църквата и днес продължава да черпи вдъхновение и ориентири", отбеляза Бенедикт ХVІ. Накрая, по време на поздравите, Светият Отец се обърна към новия Патриарх на Църквата в Антиохия на сиро-католиците, Негово Блаженство Мар Игнас Юсеф ІІІ Юман, придружен на аудиенцията от делегация на близкоизточния Патриархат.


Във времената, когато инкултурацията не съществуваше като термин, братята Кирил и Методий приложиха и разпространиха по един изключителен начин нейните принципи. Това е най-голямата заслуга на двамата славянски апостоли, отбеляза Папата. От Константинопол те се отравят към Великоморавия, сред езичниците, подтикнати от единствената и неудържима идея, че не може да се проповядва Христос на хората на език и писменост непознати и неразбираеми за тях, а по-скоро Той трябва да им бъде представен с разбираеми за тях слова. Необходимо е Христовото послание да бъде преведено и приложено към контекста, в който е проповядвано, а именно да бъде „инкултурирано”. С тези думи Бенедикт ХVІ подчерта апостолския гений на двамата братя:

„Кирил и Методий са били убедени, че един народ не може да вярва че е получил напълно Откровението, ако не го е чул на собствения си език и прочел на собствената си азбука”. 

„Мисията” на двамата славянски братя започва с изпращането им в Крим, където Кирил учи еврейски и намира гроба с мощите на Папа Климент І, който е бил заточен в този град. По-късно по поръка на византийския император Михаил ІІІ и по покана на великоморавския княз Ростислав заминават за Моравия, за да проповядват християнството на славянски език. По този повод Кирил започва да превежда Евангелието на славянски език:

„Кирил изпитва необходимостта да създаде нови графични знаци, подходящи за говоримия език. Така се ражда кирилицата, азбуката която днес в негова чест носи неговото име. Това е решителният момент за развитието на цялата славянска цивилизация”. 

Тяхната апостолска мисия, преминала през доста трудности, белязва завинаги присъствието на двамата братя сред славянските народи. Това, което остава като безценно наследство за нас е извършеното от тях дело, което в последствие е продължено от техните ученици. На тях Църквата дължи превода на славянски език не само на християнските догми, но и на цялото Свето Писание и множество литургични текстове, подчерта Бенедикт ХVІ:
 
„Кирил и Методий са класическия пример на това, което днес ние наричаме инкултурация. На всеки народ трябва да се даде възможността да изрази Христовото откровение и неговата спасителна истина на собствения си език. Това предполага един прилежен преводачески труд, защото е необходимо да се намерят подходящите термини за представянето на богатството на Словото Божие без да му бъде отнета същността. За това светите братя оставиха значимо свидетелство, от което и днес Църквата извлича вдъхновение и ориентир”.


В края на генералната аудиенция, при поздравите към присъстващите многобройни групи поклонници и вярващи, Бенедикт ХVІ отправи поздрав към новия Патриарх на Църквата в Антиохия на сиро-католиците, Негово Блаженство Мар Игнас Юсеф ІІІ Юман, който за първи път е на официално посещение във Ватикана. Като подчерта „живата връзка” между „източната християнска традиция и Епископа на Рим”, Бенедикт ХVІ изрази своята загриженост към Католическите църкви от източен обред, насърчавайки ги независимо от трудностите, да пребъдват в църковната мисия за изграждането на единството и мира.


При поздравите на английски език, Бенедикт ХVІ се обърна към религиозните лидери от цял свят, участници на ІV Самит на религиозните лидер в Рим по повод предстоящата среща на Г-8. Този Самит, отбеляза Папата, поставя акцента си върху задължението на политическите лидери в насърчаването на закони и политики, които да поддържат и укрепват общото благо:


„Сигурен съм, че това събитие ще привлече тяхното внимание към важната роля на религиите в лоното на всяко общество”.