Генерална аудиенция на Бенедикт ХVІ: истинската власт и истинският разум не си противоречат, защото техният извор е Бог

Власт и разум никога не могат да си противоречат, тъй като имат общ източник - божественото знание, открито чрез Светите Писания. Тези думи на известният ирландски философ и богослов, Йоан Скот Ериугена (810-877), бяха тема в катехистичното размишление на Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция, посветена на вярата и разума. Тя се проведе на площад Св.Петър пред повече от 15 хиляди вярващи и поклонници на които Папата предложи неговите „интересни” и „задълбочени” размишления, които и днес са актуални и „стимулиращи”. Правилното разбиране на Светите Писания, като Божия дар за човека, каза Папата, преминава задължително през строг анализ на библейския текст и възможността за обръщане на сърцето.

Според известния мислител на западното християнство, чиито най-известни съчинения са "За разделението на природата" (De divisione naturae) и “Тълкувания на небесната йерархия на Псевдо-Дионисий Ареопагит" (De coelesti hierarchia) , за Бог не може да се говори, изхождайки от нашите виждания, а от онова което Бог казва в Светите Писания. Именно защото Бог казва само истината, Йоан Скот е убеден, че истинската религия и истинската философия си съвпадат. Оттук и неговото заключение, че „ ако една власт не е утвърдена от истинския разум, тя ще се окаже слаба…”. За Папата това е „смело твърдение за стойността на разума, основан на твърдото убеждение, че истинската власт е разумна, тъй като Бог е разума -творец.

БенедиктХVІ припомни казаното от ирландския мислител, а също и от Йоан Златоуст, че Светите Писания не биха били необходими на човека, ако не бе изпаднал в греха. Оттук и заключението на Папата че Светите Писания са дадени на човек с „педагогически намерения, за да може той да не забравя онова, което е загубил при своето падение” и „за да може Словото да възвърне образа на Бог в човешкото сърце”. Всичко това подсказва какъв е правилния прочит на Светите Писания:
 
„Това означава да се преоткрие скрития смисъл в свещения текст, което предполага от своя страна особено вътрешно упражнение, благодарение на което разума се отваря за пътя към истината. Това упражнение се състои в съхраняването на постоянна готовност за обръщане на сърцето”. 

За Бенедикт ХVІ това „обръщане на сърцето” трябва да върви заедно с „правилен анализ” на библейските страници, както от исторически, така и от доктринален характер.
 
„Само чрез постоянното пречистване на сърцето и на разума може да се достигне правилното разбиране на Светите Писания”. 

По този път човешкия разум достига до „прага на Божията тайна, където всички познания осъзнават своята слабост и неспособност, и именно затова налагат, посредством свободната и нежна сила на истината, да се премине отвъд всички неща”.

„В действителност – отбеляза Бенедикт ХVІ – мисълта на Йоан Скот показва плахия опит да се изрази описуемото на неописуемия Бог, базирайки се единствено на тайната на Божието Слово, станало плът в Исус от Назарет”. Папата цитира и една мисъл на ирландския богослов, която докосва в дълбочина душата на вярващите в ХХІ век:
 
„Не трябва да се желае нищо друго освен радостта от истината, която е Христос, и Той винаги да е присъстващ в нашия живот. Липсата на това е единствената причина за пълната и вечна тъга”.