2009-06-05 17:27:05

Румен Драганов: Държава и Църква съвместни партньори за развитието на религиозния туризъм


RealAudioMP3 И във време на криза туризмът създава места и приходи. Тази тенденция бе потвърдена на Петата световна среща на българските медии, която се проведе от 16 до 21 май в София, Бургас и Варна на тема: „Накъде в реалното, виртуалното и информационното пространство. Туризмът, високите технологии и медиите – българските аргументи срещу кризата”. Румен Драганов - директор на Института за анализи и оценки в туризма и домакин на световната среща, в качеството си на председател на УС на гранд хотел „Поморие” конкретизира своя оптимизъм. За настъпващото лято се очертава в годината на кризата България очаква приходи от около 4 милиарда евро, като от тях близо 2 милиарда ще бъдат от международен туризъм. Освен това, се очертава спад в броя на туристите от 3 до 5 %, въпреки прогнозираните 40% в началото на годината. Малко по-голям е спадът в т.н. приход от туризъм, където се очертава спад от 22%, поради падането на английската лира, девалвацията на румънската лея и на руската рубла. От друга страна и намаляването на вече оферирани пакети. На срещата бе поставен акцент на развитието на СПА туризма в България, а на официална церемония ръководството на гранд Хотел „Поморие” получи европейски сертификат, който го нарежда сред първите 12 туристически СПА -центрове в Европа. На срещата не бе отделено специално място за религиозния туризъм, затова се обърнахме с този въпрос към Румен Драганов: RealAudioMP3


********
„Религиозният туризъм е изключително важен. Всяко едно прилагателно което се слага пред думата туризъм - поклоннически, религиозен, балнео или спа, морски, планински или ски, се прави с цел статистическите анализи да дадат вярна маркетингова ориентировка, тоест, към кой сегмент от пазара да се ориентираме и къде да търсим туристите, които биха дошли за определен сегмент – в случая поклонническия или религиозния туризъм. Трябва да се отбележи преди всичко, че в основата на всичко стои собствеността и управлението на тази собственост. Специално по отношение на поклонническия туризъм ние продължаваме да имаме проблем, свързан със собствеността на Българската православна църква, както и на други религиозни институции на територията на България, управляващи собственост, която е свързана с поклоннически туризъм. Те трябва да бъдат по –отворени към този туризъм и да съдействат този туризъм да се развива. Например, в София ние многократно см искали да бъдат отворени криптата на църквата „Св.София” и да бъде отворен за посещение купола на храм „Св.Александър Невски” или например да има осветление, което се заплаща вътре в същия храм-паметник, така че когато има туристически групи да могат да бъдат запалени лампите и осветлението. Ние срещаме трудности именно с това да комуникираме със собственика на тази собственост, който в случая е Българската православна църква и ако в нейно лице имаме едно сътрудничество по отношение на организирането на туристически пътувания, разбира се че ще бъдем по-напред. Това не означава, че сега не съществува религиозен туризъм, но той е все пак е доста зле промотиран и доста зле организиран в сравнение с това, което са нашите идеи как той би могъл да се развива. От тази гледна точка отново бизнеса настоява именно за това министерство на туризма, което да регистрира като туристически всеки обект свързан с религиозния туризъм до който има достъп до туристи.
 
На какви изисквания трябва да отговаря един туристически обект, чийто собственик е църковна общност или църковна институция?
В него трябва да има паркинг, литература, рекламни материали, сувенири, задължително тоалетна и задължително всичко онова, което е свързано с желанието на туриста, посещавайки един туристически обект. Ние не правим разлика между туристически обект, който е културна или природна забележителност, или е свързан с поклоннически туризъм, просто той трябва да отговаря на изискванията. От друга страна той трябва да има дефиниран собственик с поведение на собственик. Това означава собственика да даде цена, работно време и да осигури всички условия, така че туриста да се чувства комфортно в неговата собственост.
 
Вие визирахте Православната църква, а що се отнася до Католическата църква, какво е там положението с поклонническия туризъм?
Това се отнася до всички религиозни институции на територията на България: католическа, свързана с източните вероизповедания, както и регистрираните по закона представители на религиозни общности. Ние не ги делим на едни или на други, за всички важи същия този проблем – за да може да има нормален достъп на туристи, тези места трябва да бъдат регистрирани като туристически обект и отговарят на горепосочените изисквания, както и да има конкретен представител, който да указва условията и работното време. Много трудно е когато трябва да придружаваме туристи в специфичен част или на отдалечено място, а когато отидат обекта се оказва заключен. Ето защо искаме да имаме съвсем ясно дефинирани управители на тази собственост.

Тоест, казвате че е нужна по-голяма активност от страна на религиозните общности и институции?
Религиозните общности и техните представители на територията на България, които желаят и които са свързани с поклоннически туризъм трябва приведат тяхната собственост в условия удобни за посещения на туристи и трябва да могат да участват наравно с туроператорските и други фирми по отношение на промоцията на техния продукт и организиране на посещенията в тяхната собственост.
 
Смятате ли че религиозният туризъм може да допринесе за имиджа на България? Например, архиепископ на древната Месеврия е бил Анджело Ронкали, бъдещия Папа Йоан ХХІІ…
Ние имаме много неща, които са свързани с Римо-Католическата църква и специално много добри връзки по отношение на поклонническия туризъм. Може би Италия е страната от която имаме най-много чуждестранни посетители, които са свързани с поклонническия туризъм. Но докато в Италия всичко това е много добре организирано от страна на църковните организации и духовни пастири, придружаващи поклонниците в България, за много други дестинации това не е така добре организирано. От тази гледна точка, ако ние бихме искали да развиваме поклоннически туризъм, визирам също и други католически страни като Португалия, Испания и други от цял свят, имаме подходящи условия. България е уникална страна, само на една малка площ в центъра на София се намират заедно католически храм, православен храм, синагога и джамия. Това показва на първо място, че България е изключително толерантна към различните религии в Европа и по света и същевременно, че ние притежаваме изключително богатство за извършване и развиване на поклонническия туризъм”.







All the contents on this site are copyrighted ©.