В очакване на социалната енциклика на Бенедикт ХVІ

Настоящата икономическа световна криза е породена от алчността. Тя е тази, която ни кара да смятаме, че най-голямата стойност на нашето съществуване се изразява в това какво имаме и притежаваме. Това са думи на Папата по време на генералната аудиенция в края на месец април. Именно за кризата Бенедикт ХVІ говори в цял параграф в нова социална енциклика, посветена на социални теми и на глобализацията, която се очаква да бъде публикувана. Въпреки че Светия Престол все още не е определил датата, медиите говорят за датата 29 юни, празника Св.Св.Петър и Павел.


За тази социална енциклика Бенедикт ХVІ говори още на 26 февруари т.г. на срещата си с Римския клир, като казва, че за икономиката е нужно да се говори и с голямо етическо съзнание, формирано от Евангелието. „Трябва да бъдат разобличени основните грешки, проявили се при банкрута на големите американски банки. В крайна сметка, причината е в човешката алчност, като грях, или както казва Апостол Павел в посланието си до Колосяни, алчността като идолопоклонничество. Ние трябва да разобличим това идолопоклонничество, което е против истинския Бог и фалшифицира Божия образ с един друг бог - „мамона”. Трябва да го направим смело, но и конкретно. Разбира се, за това е нужно познание на истината и добрата воля на всички”.


Социалната доктрина е основното средство на Църквата, за да бъдем солидарни и да дадем възможност не само на законите и обществените структури да се променят, а и да накараме хората да започнат тази промяна от тях самите, посочва в своите слова Бенедикт ХVІ. Той много често повтаря, че „Църквата има все повече нужда от хора, готови да се жертват и от общности, които да създават предпоставки за една наистина социална справедливост”.


Естествено, това не са икономически рецепти, които са в състояние да уравновесят нарушеното взаимоотношение между капитала и труда или между финансите и нуждите на семействата. Но за да успеем, посочва Папата, на първо място е необходимо да потърсим отново дълбокия смисъл на живота. Икономическата депресия може да бъде превъзмогната само, ако бъде превъзмогната вътрешната ни унилост, като задължително трябва да се заредим с надежда. Именно поради това, Папа Ратцингер насърчава интелектуалния и религиозен диалог между хората и преоткриването на християнската мъдрост, която трябва да стане неразделна част от гражданска общност. Социалното учение не Папата е насочено към възвръщането на моралните ценности, защото без тях би било много трудно да бъде сериозно оценено християнско предложение.

Посланието, отправено по време на Световния ден на младежта е конкретен пример, за това с какъв дух може да бъде посрещнато следващото папско послание. За тази цел дори бихме могли да препрочетем папското послание Spe Salvi, в което се говори, че надеждата е тази, която ще ни спаси.

Папа Бенедикт XVI желае големите принципи на милосърдието, които характеризират християнството, да доведат до конкретни резултати. Иска Евангелието да бъде поставено в центъра на живота и по този начин Църквата наистина да бъде видяна като „голямото семейство на всички християни”.

Истинските християни не са никога тъжни, независимо от трудностите и препятствията, през които трябва да минат. Християните са част от „народа на надеждата”, който е съставен от светците и пророците на всички времена, които следваха примера на Аврам, който повярва в Исус независимо от безнадежността. Намерението на Папата е да намери един убедителен начин да окуражи съвременните поколения, за да се доверят на Бог и никога да не Го забравят.


Бенедикт ХVІ не отрича автономността нито на политиката, нито на науката, техниката, икономиката или на който и да е друг материален ресурс. Но всички те поотделно, не са в състояние да дадат достатъчно надежда, от която всички ние имаме потребност, казва той. Папа Ратцингер припомня още, че нито един от тези фактори не може да разреши какъвто и да е проблем. Нашето сърце знае повече от какво имаме нужда и ако това липсва, продължаваме да живеем неудовлетворени, въпреки изобилието и благоденствието.

Папа Бенедикт XVI е подходящият Папа за тези кризисни времена, защото знае как да предразположи и посочи правилния път за всички. Още преди огромната икономическа криза, довела до настоящия икономически спад, Папата постави два основни въпроса за разрешаване: за любовта и за надеждата, „които са в центъра на нашата християнска мисия и преди всичко в наши дни”.

Редом с любовта и надеждата се нареждат и други два важни въпроса: за истината и за милосърдието. Те са основата на глобалната солидарност, защото чрез тях може да бъде възвърната надеждата в живота. Трябва да бъдат създадени подходящи правила и да бъде упражняван контрол във финансите, за да могат семействата на обикновените граждани да живеят в социална сигурност и стабилност. Защото там, където липсват етика и морал, не може да се говори за коректност във взаимоотношенията; не може да се говори за солидарност, а още по-малко за справедливост.
Венета Ненкова