Дипломатическата и политическа дейност на Светия Престол след падането на Берлинската Стена

Босна и Херцеговина представляват днес интересен пример, не само що се отнася за отношенията между Църквата и Държавата, но също и за междурелигиозния диалог. Това отбеляза монс. Пиетро Паролин от Държавния секретариат на Ватиката по време на Конгреса провел се в Папския университет Анджеликум на тема „Светия Престол и страните от посткомунистическа Европа. Възлови аспекти от тяхната дейност 20 години след падането на Берлинската стена”. Споразуменията на Светия Престол, подчертаха участниците в конгреса, са вдъхновени от основните принципи за достойнството на човека и неговата свобода, което придобива стойност не само за католическата общност, но е и принос за световния прогрес на народите. В този смисъл, посланика на Полша към Светия Престол, Хана Сучока, потвърди, че „подписването на договореностите между Светия Престол и полската Държава, допринесе предимно за присъединяването на Държавата към наднационалните юридически принципи, базирани на универсално признатите ценности”. Поради това и Светя Престол от своя страна положи големи усиля след падането на Берлинската стена, за подновяването на дипломатическите отношения и подписването на споразумения със страните на посткомунистическа Европа. Тези отношения бяхя влошени по причина на тоталитарната политика на комунистическия режим и тежките репресии към католическата общност.

По време на Конгреса, бе отбелязано развитието и прогреса на дипломатическата и политическа дейност на Светия Престол през последните 20 години. Някой от ораторите на конгреса, между които кард. Акиле Силвестри и Роже Ечегерай, подчертаха политическото влияние на Папа Йоан Павел ІІ както за падането на Берлинската Стена, така и за бързата промяна направена в страните от бившия комунистически лагер през годините след падането на режима.