Папата към новите ватикански посланици на 8 държави: солидарност и умереност в отговор на икономическата криза

За да се преодолее икономическата криза са необходими общи мерки в духа на солидарността: това каза Папа Бенедикт ХVІ в словото си днес пред посланиците на Монголия, Индия, Бенин, Нова Зеландия, Южна Африка, Буркина Фасо, Намибия и Норвегия, които прие за представянето на акредитивните писма. В словото си Папата се спря надълго на настоящата икономическа криза и на пътищата за нейното преодоляване.

Бедността представлява една голяма заплаха за мира, затова са нужни общи усилия за преодоляване на икономическата криза: този е апелът отправен от Папата към международната общност в словото му пред осемте новоназначени посланици. Бенедикт ХVІ подчерта, че настоящата икономическа криза изисква усилия за „изграждането на истински мир предвид реализирането на един по-справедлив и благоденстващ свят за всички”. Несправедливостите, отбеляза, насърчават разделения между народите и ги маргинализират, което застрашава мира:

“La paix ne peut se costruire qu’en cherchant…”
„Мирът може да бъде построен само работейки смело за отстраняване на разделенията, създадени от несправедливи системи, като се осигури на всички ниво на живот, позволяващо достойното съществуване”. Тези неравенства, продължи, са още по-болезнени по причина на финансовата и икономическа криза. И посочи някои от по-тревожните феномени свързани с кризата: намаляването на чуждестранни инвестиции, спадът в търсенето на суровини, намаляването на международните помощи и на средствата изпращани от имигрантите за техните семейства:


“Cette crise peut se transformer en catastrophe…”
„Тази криза – е тревогата на Папата – може да се превърне в една човешка катстрофа за жителите на много от слабите страни”. Първите, които биват засегнати са най-уязвимите, а тази криза доведе до бедността и хора, които живееха достойно. Рецесията, каза с огорчение, може да породи необратими последствия и да застраши самото съществуване на много хора. Първи сред всички децата, които именно затова трябва първи да бъдат защитавани. От друга страна, отбеляза, отчаянието причинено от икономическата криза довежда някои хора да търсят насилствени разрешения, за да оцелеят. От тук, рискът от вътрешни конфликти, които могат да отслабят вече слабите общества. Светият Отец похвали онези страни, които въпреки трудностите са решили да не намаляват своята помощ за най-засегнатите от кризата народи. Един пример, каза, който трябва да бъде последван и от други развити страни, за да се позволи на бедните да подкрепят своята икономика в защита на най-нуждаещите се:


“J’appelle à un supplement de fraternite…”
Призовавам за засилване на братолюбието и на солидарността – бе апела на Папата – и за едно наистина живяно глобално великодушие”. Това споделяне, допълни, „изисква от развитите страни да преоткрият смисъла на мярката и на умереността в икономиката и в начина на живот”. Папата не пропусна да се спре и на ролята на религиите в полза на мира, особено в период, когато биват „атакувани и дискредитирани”. Религиозните лидери, бе неговото предупреждение, трябва да помагат на вярващите да напредват в светостта и да интерпретират божествените думи в истината:

“Il сonvient donc de favoriser l’emergence d’un monde où religions…”
„Целесъобразно е – каза накрая – да се насърчава един свят, в който религиите и обществата могат да се отварят едни към други”. Папата пожела създаването на пространство, което да прави диалога позитивен и необходим. Накрая увери, че Католическата Църква желае чрез своя принос да даде една положителна визия за бъдещето на човечеството.