"Дигиталното поколение" и пастирската дейност на Църквата

„С ентусиазъм разпространявайте Евангелието сред вашите приятели”. С тези думи в своето Послание Папа Бенедикт ХVІ се обръща към младежите за 24-я Световен ден на социалните комуникации, който тази година се чества на 24 май. Папското послание е посветено на „дигиталното поколение” и носи заглавието „Нови технологии, нови отношения. Насърчаване културата на респекта, диалога и приятелството”. Заглавието съдържа бинома "технологии – отношения", в който Папата анализира преимуществата и недостатъците на web комуникацията.




„Новите технологии – пише Папата – детерминират големите промени в моделите на комуникация и човешките отношения”. Тези промени се забелязват „особено от младежите”, които „се чувстват добре в дигиталния свят, който за възрастните изглежда чужд”. За Папата, новите технологии имат „изключителен потенциал” и са „ истински дар за човечеството”, но при условие, че „ ползата от тях бъде в служба на всички хора и общности, особено най-нуждаещите се и уязвимите”. Бенедикт ХVІ се обръща към „работещите в медийната продукция и разпространение” да станат проводници на една „нова култура на комуникация”, включваща „респекта, диалога и приятелството”.


Как младото поколение в Църквата посреща папското послание за медиите и какво мисли за мястото на социалните комуникации и новите технологии в пасторалната дейност на Църквата? Потърсихме мнението на наскоро ръкоположените свещеници Страхил Каваленов и Койчо Димов, които при обучението си в Папските университети в Рим са имали възможност по-отблизо да видят и се запознаят с мястото на медиите в живота на Църквата.
 

 
Отец Страхил Каваленов, енорист на храма „Дева Мария на Броеницата” във Велико Търново:
„Моето дълбоко лично убеждение е, че пастирската дейност трябва да бъде отворена към приемането на всички средства за комуникации, която обществото и по-специално младите хора са свикнали да използват. В основата на тази наша дейност стои известяването на Божието слово, стремежът това спасително слово да достигне до всяка човешка личност, за да даде своите плодове и в конкретния живот. В своята история Църквата винаги се е стремила да прави своето послание достъпно и разбираемо. Затова всички съвременни средства, медии, печатни издания, компютърни програми и възможностите които предлага интернет пространството трябва да бъдат използвани, за да може това послание да стигне до света, който има толкова голяма нужда от него. Голяма е обаче отговорността ни като пастири при превеждането на това послание на езика на съвременния човек, за да не загуби то нищо от своята автентичност и за да бъде добре разбрано и възприето. Добра насока в това отношение ни дава учението на Църквата. В своето послание за световния ден на социалните комуникации Светият Отец се спира на явлението нови технологии и нови средства за комуникация и на възможностите те да бъдат използвани в изграждането на една култура на взаимното уважение, диалога и приятелството. Той определя тези технологии като истински дар за човека, нещо повече като формиращи едно ново „дигитално” поколение. Затова пастирите са длъжни да кажат своето „да” на тези средства като ги поставят в служба на всички хора и общности, особено на онези, които са най-чувствителни и най-нуждаещи се от тях. Огромни са възможностите на тези средства, благодарение на тях хората остават в общение независимо от разстоянията. Това задоволява дълбоко вкоренената нужда на човека от диалог и приятелство, а тази нужда отговаря на Божието желание за общение между хората от различни страни, култури и религии. Киберпространството ни позволява да опознаем ценностите и традициите на другите и да се утвърдим в нашия избор.
Особено важен е призивът на Светия Отец към младите католици да използват дигиталния свят, за да дават свидетелство за своята вяра, да въведат в съвременната култура ценностите, върху които се гради техния живот. И така да се включат в процеса на евангелизация на дигиталния континент. Ние, пастирите, трябва да бъдем готови да подпомагаме с разбиране и с всички възможни средства това свидетелство.
По принцип в енориите на нашата Никополска епархия новите средства са комуникация са добре познати и се използват отдавна. Много от енориите имат свои интернет страници, отците пасионисти издават свои енорийски бюлетин заедно, не малък е информационният принос на българската секция при Радио Ватикана както и на вестник „Истина”. Естествено, може да се направи и много повече ако издигнем на епархийно ниво нашата работа чрез издания отразяващи в по-програмен план добре формулираните пасторални задачи на нашата местна Църква. В енорията „Дева Мария на Броеницата”, където току-що започнах моята дейност имам много широко поле за работа в това отношение. Добре би било да започнем с изработването на собствена страница в интернет, както и с издаването на наш енорийски бюлетин. Все още ни липсва нужната база, но се надявам в близко бъдеще тази празнина да бъде запълнена, за да може Благата вест за Бог станал човек, страдал, умрял и възкръснал за спасението на цялото човечество да достига до колкото се може повече наши братя и сестри. А именно такава е целта на нашата малка енорийска общност и тя е призвана да посвети на нея своето християнско свидетелство”.
 

 
Отец Койчо Димов, енорист на храма "Свети Йосиф" в с.Бърдарски Геран, община Бяла Слатина:
„Новите дигитални технологии, които всички използваме днес, са преди всичко една прекрасна възможност да комуникираме с хора от другия край на света, с наши приятели, да можем да черпим също знания и преди всичко да даваме и нашето мнение. Но от друга страна те редуцират много човешката личност, защото човекът когато се изправи срещу другия, с който комуникира, той търси начин преди всичко да има личен контакт, т.е. личното слово да стигне до него. И ние всички сме свидетели, че въпреки всички технологии които имаме в момента, които са толкова развити, например ако вземем Скайпа човек не се задоволява само да говори с другия. Той желае чрез камерата също да види другия. Ето как живият контакт е изключително важен. Така че аз мисля, че цената която един човек плаща в прекия и в косвения смисъл на думата, също е висока. Защото много често тези, които използват голяма част от времето си да комуникират чрез компютъра стават едни редуцирани личности, които загубват именно социалния контакт. Човекът е социално същество и той иска да бъде обичан, но с тази обич, когато той среща другия. Ако аз не срещна другия лице в лице, а само чрез компютъра как мога тогава да бъда обичан и да се оставя именно тази любов да дойде в моето сърце. А ние като християни знаем, че Бог пръв ни обикна и Той даде своя Син като жертва за нас. Така че е важно да не забравяме това, защото ние хората като социални същества сме длъжни преди всичко да търсим истинския контакт с човека, а не само да се спираме на контакта в интернет с един въображаем, виртуален приятел.
Конкретно в нашата енория „Св.Йосиф” в с.Бърдарски Геран мисля, че социалните комуникации се използват много добре в настоящия момент. Преди всичко ние ползваме интернет, защото в момента имаме сайт на нашата енория, на нашето село, в който отразяваме всички новини, всички радостни и дори скръбни новини, всичко което става в нашата общност и виждам, че все повече хора искат да ползват интерент, сайта, а не толкова вестника и написаното слово както беше преди. Това е също едно развитие, един резултат от това развитие в дигиталните комуникации. От една страна е добре, защото така новината може да стигне бързо и да обиколи целия свят, но от друга страна много малко хора имат достъп, поне в нашата енория, до този вид комуникации, поради което информацията трудно стига до тях. Но все пак остава разбира се енория и живата среща с хората на неделната литургия , когато живия контакт ние го имаме и можем да обясним на всички хора това, което става в живота на нашата енория и на нашата общност”.