Възнесение Господне. Папата: грешното човечество издигнато до Бог чрез Кръста на Христос

Днес във Ватикана се чества празникът Възнесение Господне, който в Италия и други местни църкви ще бъде отбелязан в неделя. Възнесение Господне е една тайна на вярата – подчерта Бенедикт ХVІ – която припомня високото призвание на човека, издигнат до Бога от Христос след като заплати на Кръста греховете на всеки един от нас. Значението на Възнесение Господне – казва Папата – е двойно. Преди всичко, издигайки се нагоре той открива по недвусмислен начин своята божественост: завръща се там, откъдето е дошъл, т.е. в Бог:

„При това Христос се издига на небето с човечността, която прие и която възкреси от мъртвите: тази човечност е нашата, преобразена, обожествена, станала вечна. Същевременно Възнесението на Господа разкрива високото призвание (Gaudium et spes) на всяка човешка личност: тя е призвана към вечния живот в Царството Божие, Царство на любов, на светлина и на мир”. (Царице Небесна от 21 май 2006)
 
Исус реализира своята мисия влизайки в мизерията на човека и поемайки върху себе си греховете на всички нас: само така може да го издигне до Бог:

„Той дойде в света, за да доведе човека до Бог, не по въображаем начин – като един философ или учител по мъдрост – а действително, като пастир желаещ да заведе овците в кошарата. Това ‘преселение‘ към небесната родина, което Исус изживя в първо лице, Той го направи изцяло за нас. За нас Той слезе от небето и за нас се издигна, след като стана във всичко подобен на човеците, унизен чак до смъртта на кръста и след като докосна бездната на най-голямото отдалечение от Бог”. (Царице Небесна от 4 май 2008)  
В света никой не е без грях, дори ако не го съзнава. Никой не може сам да се спаси. Само в Христос човекът слаб и грешник, може да се надява:

„Бог в човека – човек в Бога: това е вече една истина не теоретична, а действителна. Затова християнската надежда, основана в Христос, не е една илюзия а, както казва Посланието до Евреи, ‘която за душата ни е като непоклатна и яка котва‘ (6,19).една котва, която прониква в Небето, където Христос ни предвари”. (Царице Небесна от 4 май 2008)  
Всички ние сме призвани да обръщаме поглед към Този, който въздигнал се на небето, ни изцели чрез своите рани:

„Затова сме призвани да обновяваме нашата вяра в Исус, единствената истинска котва на спасение за всички човеци. Издигайки се на небето, Той отвори пътя към нашата окончателна родина, която е раят. Сега, чрез силата на своя Дух, ни подкрепя във всекидневното поклонничество по земята”. (Царице Небесна от 8 май 2005)
  
След Възнесение Господне първите ученици остават в Горницата заедно с Майката Исусова в очакване на Светия Дух. Папата призовава да обръщаме погледа и към Мария: Майката отправя към Сина, който физически не е сред нас, но ни очаква в дома на Отца:

„Исус ни кани да не стоим гледайки към висините, а да стоим заедно обединени в молитвата, за да призоваваме дара на Светия Дух. Само за този който ‘се роди свише’, т.е. от Божия Дух, е отворен входът на небесното Царство (срв. Йо 3,3-5), а първата ‘родена свише’ е именно Дева Мария”. Царице Небесна от 4 май 2008)