В неделя Папата ще посети Монтекасино: специалната връзка между Бенедикт ХVІ иСвети Бенедикт

Църквата в Монтекасино очаква с нетърпение пасторалната визита на Папа Бенедикт ХVІ в неделя, 24 май. Един от по-силните моменти ще бъде Вечерната молитва в бенедиктинското абатство с игумените и игуменките от цял свят. Един момент, за да подчертае колко много Папата е свързан с фигурата на Свети Бенедикт от Норча. Нека си припомним някои размишления на Бенедикт ХVІ за Покровителя на Европа и бащата на западния монашески живот.


Свети Бенедикт не е само в името на Папата. Той е преди всичко в неговото сърце. Само дни преди да бъде избран на Светипетровия престол, на 1 април 2005 г. Йозеф Ратцингер бе в манастира на Света Схоластика в Субиако, където произнесе паметно слово за постоянното значение на християнската вяра пред ограниченията на настоящата рационална култура. „Имаме нужда от мъже като Бенедикт от Норча – бе неговата препоръка – който във време на упадък успя да изгради в Монтекасино градът на планината” и да постави „заедно силите, от които формира един нов свят”. „Имаме нужда – каза тогава кардинал Ратцингер – от мъже, които като Свети Бенедикт „държат погледа отправен към Бог, научавайки от там истинската хуманност”.

Три седмици по-късно, на 27 април, на площад Свети Петър, новият Папа проведе своята първа генерална аудиенция. Спря се на избора на името Бенедикт, като подчерта колко много патриархът на западното монашество е почитан в неговата родна Бавария:


“Свети Бенедикт (…) представлява една важна отправна точка за единството на Европа и един силен призив към неотменимите християнски корени на нейната култура и цивилизация”.
 
 
Папата припомни препоръката оставена от Бенедикт на монасите в неговото Правило: „Абсолютно нищо да не противопоставят на Христос”. Едно предупреждение, което Папата прави свое в началото на Светипетровия мандат:
 
„В началото на моето служение като Светипетров приемник моля Свети Бенедикт да ни помага да отделяме централно място на Христос в нашето съществуване. Той да бъде винаги на първо място в нашите мисли и във всяка наша дейност!” 

За бенедиктинския модел, за неговата актуалност, Папата говори на света в Колежа на Бернардините в Париж през септември 2008 г. Корените на европейската култура, каза, са положени в богатия терен на западното монашество. Монасите, посочи, търсейки Бог основаха една нова цивилизация. Един опит, който трябва да бъде преоткрит:
“Търсете Бог и се оставете да бъдете намерени от Него: това – каза Папата – днес не е по-малко важно отколкото в миналото”. И предупреди за една „чисто позитивистична” култура, която измества въпроса за Бог. Би било, предупреди, „един крах за хуманизма”. „Това, което основа културата на Европа, търсенето на Бог и готовността да Го слуша – подчерта – остава и днес базата на всяка истинска култура”. На 20 септември 2008 г. приемайки абатите бенедиктинци от целия свят, той ги насърчи да известяват безкомпромисно примата на Бог, особено в един свят все повече отдалечен от сакралното:


„Във вашите манастири вие първи обновявате и задълбочавате всекидневно срещата с личността на Христос, когото имате винаги с вас като гост, приятел и другар. Затова вашите манастири са места, където мъже и жени, дори и в нашата епоха, идват, за да търсят Бог и за да се учат да познават знаците на Христовото присъствие, на неговата любов, на неговото милосърдие”.
  
На Свети Бенедикт, „светла звезда”, както го определи Свети Григорий Велики, Папата посвети катехизиса от генералната аудиенция на 9 април м.г. И постави акцента върху значението от изграждането на абатството в Монтекасино:

„През 529 г. Бенедикт напуска Субиако, за да се установи в Монтекасино. (…) взема това решение защото бе навлязъл в една нова фаза на своята вътрешна зрялост и на своя монашески опит. (…) скритият монашески живот има своето основание да съществува, но един манастир има също една своя публична цел в живота на Църквата и на обществото, трябва да прави видима вярата като житейска сила”.  
Следователно, Папата призовава Европа да търси своята идентичност, да гледа към Свети Бенедикт и неговите поучения:
 
„За да се създаде едно ново и трайно единство, разбира се са нужни политически, икономически и юридически инструменти, но е нужно също така да се насърчава едно етическо и духовно обновление, черпещо сили от християнските корени на континента, в противен случай не може да се изгради Европа (…) Търсейки истинския прогрес, нека и днес продължаваме да слушаме Правилото на Свети Бенедикт като една светлината за нашия път. Великият монах остава един истински учител, в чието училище можем да се научим на изкуството да живеем истинския хуманизъм”.