Израелският президент Шимон Перес: Близкият Изток няма нужда от оръжия и стени

Посещение вкоренено в историята, но проектирано към бъдещето и което докосва най-горещите въпроси на съвремието. С тези думи израелския президент Шимон Перес определя поклонничеството на Бенедикт ХVІ в Светата Земя в интервю за ватиканския официоз „Осерваторе Романо”. Според Перес, едно от главните послания на папската визита е да не се допусне отново разпространението на антисемитизма. Все пак, допълва израелския президент, най-сериозната заплаха остава тероризма, който става още по –опасен, когато търси помощта на религията. „Сякаш има един Бог на мира и братството и друг, на насилието и терора, който позволява да се убива, а религията да бъде използвана като покритие на ужасните грехове”. Но най-важното, което ще остане от папското посещение, е опита на Бенедикт ХVІ да разпространи духа на взаимното разбирателство в една конфликтна зона.
 
Още в началото на своето поклонничество в Светата Земя Папата подчерта, че посещението му ще зачете правата на всички. Смятате ли, че това послание ще бъде разбрано от населението в Близкия Изток при актуалната обстановка?
Като цяло послание на Папата е позитивно и би могло да има важно отражение. Може би, словата произнесени на летището в Тел Авив и на Мавзолея Яд Вашем трябваше да бъдат обединени, за да се даде по-ясна идеята за цялостното послание на Бенедикт ХVІ.
 
При посещението си в Яд Вашем Папата ясно изрази категорична присъда над Холокоста. Според Вас, казаното от Папата изяснява ли окончателно неговата позиция за Холокоста и антисемитизма?
Разбира се, но по-силното послание остава произнесеното при пристигането му на летището в Тел Авив.
 
Папата няколко пъти подчерта важната роля на трите монотеистични религии за изграждането на трайния мир. Каква би могла да бъде тази роля в контекста на Близкия Изток?
Трябва да се има предвид разделението в мюсюлманския свят между шиите и сунити и сунитското мнозинство, което не приема иранската хегемония. Сунините, както евреите и християните, искат да видят народите в Близкия Изток като общи чеда на Авраам, без да се прибягва до конфликти, които не са необходими. Това което изпъква като тенденция в Близкия Изток е незадоволеността от двустранни договори, а търсенето на регионални договори за мир и мирно съжителство, като и разбирането че модерната демокрация не означава право за равенство, а правото на различия и в която молитвите стигат до небето нецензурирани.

Как оценявате откритата политика на новото американско правителство към Иран?
Нека опита, но мисля че няма да има успех. До този момент изразената позиция на Иран към моята страна е недопустима.
 
Още ли е валидно вашето виждане за две независими държави, които съжителстват мирно една до друга?
Още е валидно. То беше прието от предишното израелско правителство, а настоящия министър председател потвърди, че ще се съобрази с резолюциите на предшестващото го правителство. Това е реалната позиция, независимо от всяка една друга интерпретация.
 
Какво бъдеще предвиждате за Израел и за Близкия Изток?
Трябва да бъде спряно използването на оръжията и на насилието. Стените трябва да се премахнат. В крайна сметка, никой не иска стени за които се плащат огромни суми. Освен това, трябва да се позволи на хората да влязат в новата епоха на науката и технологиите, което не противоречи на Светите Писания. В епохата на научните открития може да се живее и като вярващ, защото няма противоречие, както казва самия Папа. Но преди всичко, трябва да премахнем границите в сърцата и дадем възможност на нашите деца да живеят в едно мирно бъдеще”.