Литургия на Папата в Кедронската долина: Ерусалим - град на мира, без дискриминации и насилие. Евреи, християни и мюсюлмани инициатори на културата на мира

Християнската общност в Ерусалим посрещна Папата с голямо вълнение и се събра около своя Пастир, въпреки внушителните мерки за сигурност, които принудиха много вярващи да не напускат домовете си. Папската меса, на която присъстваха около 6000 души, бе един от най-внушителните моменти от папската визита в Светата Земя. За първи път един Папа отслужи литургия на открито в Свещения град, тъй като тържествените литургии неговите предшественици Павел VІ и Йоан Павел ІІ са отслужили в базиликата на Божи Горб.

Папата отслужи месата на открито пред Гетсиманската базилика и внушителната стена на Ерусалим. Специалният подуим бе изидгнат в Кедронската долина между хълма на Храма на Соломон и Маслиновия хълм, където според традицията е мястото, посочено от пророк Йоил, като място на което Бог ще събере „всички народи и ще ги доведе в долината на Иосафата, и там ще произведа над тях съд” (Иои. 3,2).
 
„Standing before you today, I wish to acknowledge the difficulties, the frustration, and the pain and suffering…”
„Моето присъствие сред вас е признание за вашите трудности, фрустрация, мъка и страдание, които много от вас са изпитали вселдствие конфликтите по тази земя, както и горчивия опит на ония, които се изселват и могат да се преместят със своите семейства, което Бог не позволява. Вярвам, че моето присъствие сред вас е знак, че не сте забравени и че вашето постоянно присъствие и свидетелстване са ценни в очите на Бог и са част от бъдещето на тези земи. Именно заради дълбоките корени които ви свързат с тази земя, заради вашата антична и здрава християнска култура и вярата ви в Господните обещания, вие, християните в Светата Земя, сте призвани да служите не само като фар на вярата за Универсалната църква, но и като мая за хармония и мъдрост в обществото, което по традиция е и продължава да бъде плуралистично, мултиетническо и мултирелигиозно”.

Папата припомни и цената на надеждите, страданията и преследванията изпитани от Св. Павел , който „никога не е променял своето убежедние, че Христовото възкресение е начало на нова епоха”:
 
„This is the hope, this the vision, which inspires all who love this earthly Jerusalem to see her as a prophecy and promise of that universal reconciliation and peace…”
Според библейското виждане на пророк Исая и Откровението на Йоан, земния Ерусалим е свързан с „обещанието за онова универсално помирение и мир, които Бог желае за цялото човечество”. Анализът на съвременната действителност показва „колко далеч е днешния свят от изпълнението на това пророчество и обещание…. Надеждата продължава да се бори с отчаянието, фрустрацията и цинизма, докато мира, който е дар Божи, продължава да бъде заплашван от егоизма, конфликтите, разделенията и тежестта на обидите от миналото”.

В тази изключително трудна обстановка, продължи Папата, все по-ясно се очертава ролята на християнската общност в този град видял Христовото възкресение и изливането на Светия Дух. „Трябва да се направи всичко възможно да се съхрани надеждата от Евангелието и се има предвид окончателната победа на Христос над греха и над смъртта – подчерта Папата - посредством свидетелстване силата на прошката и показвайки дълбоката същност на Църквата, като знак и тайнство на помиреното човечество, обновено и единено в Христос”.

Бенедикт ХVІ подчерта и универсалното призвание на Ерусалим:
 
„Jerusalem, in fact, has always been a city whose streets echo with different languages, whose stones are trod by people of every race and tongue…”
„Една необратима реалност, основа на комплексната история на този град и на неговия народ. Евреи , мюсюлмани и християни смятат този град за своя духовна родина”…Ако Ерусалим иска да отговаря на своето универсално призвание, „като един микрокосмос в глобализирания свят - трябва да стане място, което учи на универсалност, зачитане на другите, на взаимен диалог и разбиране; едно място в което предрасъдъците, невежеството и страха да бъдат преодолени чрез честността, целостта и търсенето на мира. В него не трябва да има място за оградителни стени, дискриминация, насилие и несправедливост. Вярващите в един милосърден Бог – каквито се заявяват евреи, християни и мюсюлмани - трябва да бъдат първите инициатори на културата на помирението и мира, колкото и да е труден и бавен този процес, поради тежките спомени от миналото”.

Накрая Бенедикт ХVІ изрази своето безпокойство за многото християни напускащи и напуснали родните земи. Едно „мотивирано” напускане по разбираеми причини, определи Папата, но всъщност става въпрос за един факт, „който носи след себе си последстивята на голямо културно и духовно обедняване на града”. Затова отправи призива към местните власти „да зачитат и подкрепят християнското присъствие в Светата Земя”. Заедно с това той увери християните в Светата Земя в „солидарността, любовта и подкрепата на цялата Църква и Светия Престол”.