Папата в Мемориала на Холокоста: милиони евреи загубиха живота си, но не и имената си. Техните страдания никога няма да бъдат отхвърлени, умаловажени или забравени

Най-очакваната в Израел и от международни медии, бе визитата на Бенедикт ХVІ в Мемориала на Холокоста Яд Вашем в Ерусалим, която извърши днес следобед. Това бе една възможност за Папата да изрази собствената си позиция за Холокста и последствията на ония идеологии, които отричат Бог от обществения и личния живот на хората. В церемонията участваха изралеския президент Шимон Перес, президента на Кнесета и различни министри от кабинета, главния равин на Израел, Мейер Лау.Заедно с Папата на церемонията присъстваха държавния ватикански секретар, кардинал Тарчизио Бертоне, кардинал Валтер Каспер и висши ватикански представители. Папата поднесе венец от цветя и лично поздрави шестима оцелели от ужаса на Холокоста, а в края на церемонията сложи подписа си във Възпоменателната книга.
 
„I have come to stand in silence before this monument, erected to honor the memory of the millions of Jews killed in the horrific tragedy of the Shoah….”
„Дойдох тук, за да почета паметта на милиони евреи, убити в ужасната трагедия на Холокоста. Те загубиха живота си, но никога няма да изгубят своите имена: те са дълбоко изписани в сърцата на техните близки, съзатворници и всички ония, които са твърдо решени този ужас никога повече да не се повтори и опозори човечеството. Техните имена незаличимо са изписани в паметта на Всемогъщия Бог”. …”Нека техните имена никога не бъдат забравени! Нека техните страдания никога не бъдат отхвърляни, умаловажени или забравени! Нека всеки човек с добра воля бди, за да бъде изкоренено от човешкото сърце всичко онова, което може да доведе до подобни трагедии”.

Думите на Бенедикт ХVІ свидетелстват, че Католическата църква е духовно съпричастна и близка до страдащите от омразата:

„The Catholic Church, committed to the teachings of Jesus and intent on imitating his love for all people, feels deep compassion for the victims remembered here….”
„Католическата църква, разпространяваща учението на Исус и готова да следва Неговата любов към всеки човек, изпитва дълбоко страдание към жертвите на Холокоста. По същия начин тя се отнася към всички преследвани поради расови, религиозни причини или други условия – техните страдания са и нейни страдания, а тя е тяхната надежда за справедливост”. Като епископ на Рим и Свети Петров приемник, Папата потвърди „стремежа на Църквата да се моли и неуморно работи за да гарантира, че омразата никога повече няма да господства в сърцето на хората”.

Бенедикт ХVІ припомни, че Светите Писания учат, че „наш дълг е да припомняме на света, че Бог е жив, дори ако понякога е трудно да се разберат неговите тайни пътища” и че „само Той господства в света справедливо и еднакво съди всеки народ”.


„It is a cry raised against every act of injustice and violence. It is a perpetual reproach against the spilling of innocent blood…”
„Техният вопъл още ехти в сърцата ни. Вопъл, който се издига срещу всяка несправедливост и насилие. Той е вечна присъда над проливането на невинна кръв. Той е вопълът на Авел, който се изкачва към Всемогъщия”.

Папата завърши словото си с цитат от книгата Плач Йеремиев 3, 22-26, чийто смисъл еднакво важи за евреи и християни:

„По милост на Господа не изчезнахме ние, защото милосърдието Му не е пресекнало:
то се обновява всяка сутрин; велика е Твоята вярност!
 
Господ е моя част, казва душата ми, и тъй, Нему ще се надявам.
 
Благ е Господ към ония, които се Нему надяват, към душата, която Го търси. Добре е ономува, който търпеливо очаква спасение от Господа”. 

В края на церемонията, както своя предшественик Йоан Павел ІІ, Бенедикт ХVІ сложи подписа си във Възпоминателната книга на мемориала:
 
‘His mercies are not spent.’ 
„Милосърдието Му не е пресекнало” (Плач Йер. 3, 22)

Benedictus PP. XVI”.