Бенедикт ХVІ се срещна с израелския президент Перес: трайната сигурност е въпрос на доверие подхранвано от справедливостта   

„Всеки ден се моля мира, роден от справедливостта, отново да се завърне в Светата Земя и целия регион”. Това заяви Бенедикт ХVІ по време на срещата му с израелския президент Шимон Перес, която се състоя днес следобед в президентския дворец в Ерусалим. На срещата присъстваха 300 религиозни и политически ръководители, заедно с министър председателя Бенямин Нетаняху, представящи различни виждания и чувствителност на израелското общество. Предвид специфичната натура на поклонничеството, словото на Папата бе базирано върху два библейски цитата и примата на Божията действителност. Бенедикт ХVІ засегна темите за мира и сигурността, като призова политици и религиозни представители да следват принципите на справедливостта.


„Мирът, преди всичко, е дар Божи, обещание на Всевишния за цялото човечество и съхраняващ единството”, каза Папата към политическите и религиозни лидери, припомняйки книгата на Пророк Йеремия. Но наред с това мирът съдържа и едно условие: „трябва да го търсим с цялото си сърце”:

"Ours is the task of proclaiming and witnessing that the Almighty is present and knowable even when he seems hidden from our sight..."
„Нашата задача е да провъзгласяваме и свидетелстваме, че Всемогъщия е присъстващ и можем да го разпознаем; дори когато изглежда невидим в нашия живот Той действа за наше добро, а бъдещето на обществото е белязано от надеждата, ако е в хармония с Божествения ред. Това е една динамична реалност, която събира сърцата и гарантира единението. Основата на единението между хората се състои в съвършената уникалност и универсалност на Бог, създал мъжа и жената по собствен образ и подобие, за да ги води към божествения живот и всички бъдат само едно”.

Затова, допълни Папата, религиозните лидери трябва да имат съзнанието, че всяко разделение или напрежение, затвореност или съмнение сред вярващите или сред общностите, може лесно да ги доведе до противоречие, което замъглява уникалността на Всемогъщия Бог.
 
"Jerusalem, which has long been a crossroads for peoples of many different origins, is a city which affords Jews, Christians and Muslims both the duty and the privilege..."
„Ерусалим, продължи Папата, многовековен кръстопът на хора от различен произход, е градът който дава на Евреи, Християни и Мюсюлмани задължението и привилегията заедно да свидетелстват мирното съжителство, така дълго жадувано от последователите на единствения Бог; да разкрият Божия план за единството на човешкото семейство, известен от Авраам; да провъзгласяват истинската природа на човека, като търсач на Бог”.

Папата обърна специално внимание на сигурността, позовавайки се книгата на Пророк Исая, за когото това е „време на божествена благодат”. На еврейски език, допълни Папата, думата сигурност (batah), произлиза от думата вяра и не означава само липсата на заплаха, а също и спокойствие и доверие. „В Божия план сигурността, целостта, справедливостта и мира са неделими”, подчерта Бенедикт ХVІ, те са „ ценности, произлизащи от връзката между Бог и човек, и са общо наследство в сърцето на всеки човек”:


"No individual, family, community or nation is exempt from the duty to live in justice and to work for peace...."
„Нито един човек, нито едно семейство, нито една общност или нация са освободени от дълга да живеят в справедливост и работят в мир”. В този смисъл, очакванията са насочени към „гражданските и политическите лидери, които трябва да гарантират подходяща и трайна сигурност за народа, за когото са избрани да служат. Тази цел е част от насърчаването на общите ценности на човечеството и затова не противоречи на единството на човешкото семейство. Истинските цели и ценности на едно общество, които винаги са в защита на човешкото достойнство, са неделими, универсални и взаимозависими”.

За Бенедикт ХVІ „трайната сигурност е въпрос на доверие, подхранванао от справедливостта и целостта, носеща печата на обръщането на сърцата” и помага да се гледа на другите като „себеподобен, брат и сестра”. Ако обществото следва този идеал, тогава ще се превърне в „ пълна градина с плодове, осеяна не с гранични постове и пречки, а от съзвучие и хармония”; ще се превърне в „общност с благородни стремежи в която всички ще имат достъп до образованието, семейно жилище и възможност за работа”; ще се превърне в общност „готова да изгради трайните основи на надеждата”.

В края на слово Папата изрази своята болка за ония семейства, които живеят в условия на постоянна несигурност, задавайки въпроса: „каква политическа цел може да се преследва чрез конфликти и насилие?”, когато в страната се чуват „многобройни гласове за справедливост, мир и сигурност, за ежедневие без страх от външни заплахи и безмислено насилие”. Папата отправи пожеланието за „истинско обръщане на сърцата, което да води към решителни действия за мира”.