Бенедикт ХVІ към представителите на различите религии в Израел: "Като вярващи сме длъжни да известяваме това което ни обединява"

В късния следобед на първия ден на папската визита в Израел, Бенедикт ХVІ посети Папския институт „Notre Dame of Jerusalem”, където се срещна с представители на различните религии в Светата Земя: християни, евреи, мюсюлмани, друзи, самаритани и други. Изграждането на Центъра започва през 1884 г по желание на отците Августинци на Успението, с цел да приютява френските поклонници в Светата Земя. През 1973 г. Павел VІ го превръща в Международен Център на Светия Престол, разширявайки неговите цели с изграждането на отдели за културно и професионално насърчаване. През 1978 г. Йоан Павел ІІ издига центъра в Папски Институт с името „Notre Dame of Jerusalem”. Центърът е смятан за „свято икуменическо място” и е прелатура чиито прелат е Апостолическия делегат за Ерусалим и Палестина.


В своето обръщение към представителите от различните религии, отговарящи за междурелигиозния диалог Бенедикт ХVІ посочи за пример историята на Аврам. Призива на Бог към Аврам (Изх. 12, 1-5), бележи началото на историята на вярата на Израел, която се развива в контекст на различни култури (египетска, хититска, сумерска, вавилонска, персийска, гръцка). Днес, отбеляза Светия Отец, почти четири века след Аврам „срещата на религията с културата се осъществява не само на географско ниво. Някой аспекти на глобализацията и по един особен начин този на интернет създадоха широка виртуална култура, чиято стойност се изразява в нейните многобройни изяви”. По този начин се създаде, подчерта Папата, чувство на близост и единство в лоното на универсалното човешко семейство, но също и на една разрастваща се разпокъсаност”. Какъв може да бъде приноса на религията за различните култури по света, който отразява упадъка на устремената глобализация, се запита Бенедикт ХVІ:

"Since many are quick to point out the readily apparent differences between religions..."
„Много хора днес са готови да посочат видимите разлики между религиите, но ние като вярващи и религиозни хора сме поставени пред предизвикателството да известяваме ясно това, което ни обединява. Трябва да почувстваме нуждата от единството, което не зависи от еднообразието”.

В настоящия глобализиран и разпокъсан културен контекст, Папата припомни единството на човешката природа и намесата на универсалното присъствие на Бог: „Многобройни примери за живот белязан от религиозна вярност, отразяват Божественото присъствие в света, изграждайки по този начин една неограничена от времето и мястото култура, а оформена от основните принципи и действия които произлизат от вярата”.


Измежду различните начини, чрез които вярващите се срещат с Бог, Папата се спря на истината. Вярващите – подчерта Папата – могат да споделят с ближните истината за Бог като служат на обществото по различни начини:
 
"The one who believes is the one who seeks truth and lives by it..."
„Онзи, който вярва е онзи, който търси истината и живее от истината. Независимо, че средствата чрез които откриваме и разпространяваме истината са различни във всяка една религия, това не трябва да ни обезкуражава в усилията ни да свидетелстваме силата на истината. Заедно можем да възвестяваме, че Бог съществува и че може да бъде познат, че земята е негово творение и ние сме сътворени от Него. Истината трябва да бъде предложена на всички; тя е необходима на всички членове на обществото”.

Като възвестяваме истината за Бог на света, можем да изградим оазис на мир и дълбоко съзерцание където отново да чуем гласа на Бог, отбеляза Папата. В този оазис на мир всеки индивид, независимо къде живее и какво е неговата етническа, политическа или религиозна принадлежност може да бъде зачитан като личност, човешко същество, ближен. В епоха на бърз информационен достъп и социални тенденции, посочи Светия Отец, които изграждат едни вид моно-култура, размишляването за Божието присъствие в света, може да укрепи разума, насърчи творческия гении, улесни критичната оценка на културните нрави и подкрепи универсалната стойност на религиозното вярване.


Накрая, в своето обръщение Бенедикт ХVІ насърчи представителите на религиозните организации и институции, отговарящи за диалога:
 
"But we know that our differences need never be misrepresented as an inevitable source of friction or tension..."
„Скъпи приятели, разликите между нас не трябва никога да бъдат повод за разделение или напрежение било то между нас самите било то в обществото. Напротив, те предлагат прекрасната възможност на хората от различните религии да живеят заедно във взаимно уважение, подкрепяйки се по пътищата на Бог. Водени и озарени от истината на Всемогъщия, продължавайте да вървите напред с кураж, уважавайки всичко това което ни различава и насърчавайки онова което ни обединява в желанието да носим надеждата в нашите общности и по света”.