Бенедикт ХVІ в джамията на Аман: любовта и разума са основа на религиите. Религиозната свобода преминава отвъд границите на култа

Общата история на християни и мюсюлмани ги задължава да обожават Бог и живеят според повелите на Всемогъщия и свидетелстват праведното и доброто в служба на мира и обществото. Това заяви Папата при посещението в Хашемитския музей и джамията Ал Хюсеин Бин Талал, където тази сутрин се срещна с мюсюлманските духовни ръководители, дипломати и ректорите на йорданските университети.В словото си Бенедикт ХVІ подчерта положителния принос, който религиите могат да дадат към обществото, но също така изрази безпокойство от „онези, които искат да заглушат този глас и го заменят със своя”. Папата говори и за идеологическото манипулиране на религиите с политически цели, откъдето произлиза и противоречието да се прибягва до насилие в името на Бог. Съществена част в словото си папата посвети и на разума, кой е дар Божи, когато устоява на самонадеяността да премине собствените си граници. Папата подчерта и универсалното измерение на човешките права, които са валидни за всеки човек, независимо от религиозни, социални или етнически различия”. „Религиозната свобода преминава границите на култа и включва еднаквия достъп и участие в сферите на гражданския живот”. На срещата, която се проведе в близост до култово място, присъства и Патриарха на Багдад, Емануел ІІІ Дели, и бе повод за Бенедикт ХVІ да отправи апел за мир в Ирак и правото на християните да живеят мирно по тази земя.

Още в началото на своето слово Бенедикт ХVІ се обърна към Принц Гази Бин Бин Талал, съветник по религиозните въпроси и представител на йорданския крали негов братовчед, както и един от инициаторите и подписалите писмото на 138 мюсюлмански интелектуалци и духовни водачи до Бенедикт ХVІ. В словото си Папата изтъкна своето „възхищение от многобройните инициативи на Йорданския крал Абдула, кралското семейство и правителството за насърчаване на диалога и взаимния обмен между религии и култури”, получили висока оценка от гражданите и международната общност. Папата обърна внимание и на „прекрасната джамия”: „свещено място, както всички светилища, за пауза, молитва и осъзнаване присъствието на Всевишния, както и признанието че всички сме Негово творение”.

Бенедикт ХVІ изрази своето „безпокойство” от ония, които поддържат тезата, че „ религията е губеща в претенцията да бъде градител на единството и хармонията и израз на общение между хората и Бог, което е причина за разделенията в съвременния свят”. Поради тази причина, религията трябва да получава по-малко обществено внимание. Оттук и неговото разобличение срещу „идеологическото манипулиране на религията с политически цели, което е истинския катализатор на на напреженията и разделенията, а много често и на насилието в обществото”:
 
"Muslims and Christians, precisely because of the burden of our common history so often marked by misunderstanding...."
„Мюсюлмани и християни, именно поради тежестта на неразбирателствата в историята, днес трябва да се ангажират да бъдат индивидуализирани и признати, като почитащи Бог, верни на молитвата, жадни за живот според повелите на Всевишния, милосърдни и състрадателни, свързани от свидетелстването на всичко онова, което праведно и добро, пазещи паметта на общия произход и достойнство на всеки човек, което остава върховна точка в Божия план за света и историята”.


Папата изрази своята висока оценка към религиозните и гражданските лидери, които полагат усилия да покажат истинската натура на религията в обществото. Заедно с тях отделни личности и общности, които заедно с помощта на курсове и програми демонстрират положителния принос на религията в образователната, културната, социалната и други обществени сфери. Специално Папата посочи „усилията на Кралското семейство и дипломатическата общност, които сътрудничат с Папския съвет за междурелигиозен диалог”, които „продължават постоянната работа на Кралските институти за междурелигиозни изследвания, Посланието от Аман от 2004 и писмото Common Word на 138 мюсюлмански интелектуалци и духовни лидери..

За Папата, всички тези инициативи трябва да „подтикнат християни и мюсюлмани към още по-дълбока връзка с Бог и заедно да работят за хармоничната връзка на обществото с Божествения ред”. В тази светлина „сътрудничеството в Йордания е окуражаващ и убедителен пример за региона и целия свят с положителния и творчески принос, който религията може и трябва да даде на гражданското общество”:
 
"I firmly believe Christians and Muslims can embrace, particularly through our respective contributions to learning and scholarship, and public service."
„Уверен съм, че християни и мюсюлмани могат да дадат своя принос в преподаването, научните изследвания и в служба на обществото. Този принос е предизвикателство да се култивира широкия потенциал на човешкото мислене в контекста на вярата и истината и в името на доброто”.

Съществена част в словото си папата посвети и на разума, кой е дар Божи. „Когато човешкият разум смирено допусне да бъде пречистен от вярата не означава че е отслабен, а точно обратното – той укрепва, за да премине отвъд собствените си граници”, каза Папата. По този начин „човешкият разум е обновен в преследването на най-благородната цел – да служи на човечеството”:
 
"It protects civil society from the excesses of the unbridled ego which tend to absolutize...
„Това защитава гражданското общество от крайностите на неуправляемото его, което се стреми да абсолютизира крайното и затъмни безкрайното”, подчерта Бенедикт ХVІ. Това дава възможността свободата да бъде упражнявана в съзвучие с истината и обогати културата с всичко онова, което е истинско, добро и красиво”.


За Бенедикт ХVІ такова разбиране за човешкия разум поставя едно предизвикателство, тъй като съдържа както надежда, така и бдителност:
 
"Together, Christians and Muslims are impelled to seek all that is just and right. "
„Християни и мюсюлмани заедно са подтиквани в търсене на праведното и справедливото. Ние сме задължени да преминем личните интереси и окуражаваме другите, особено държавните и социалните лидери, да правят същото, за да вкусят дълбокото удовлетворение да служат за общото благо, дори и на лична цена”.


Папата подчерта и универсалното измерение на човешките права, които са валидни за всеки човек, независимо от религиозните, социалните или етническите различия”. „Религиозната свобода преминава границите на култа и включва еднаквия достъп и участие в сферите на гражданския живот”. Присъствието на Негово Блаженство Емануил ІІІ Дели, Патриарх на Багдад бе повод за Бенедикт ХVІ да отправи апел към институции и държавници за респект на основните права и мирното съжителство на християните в Ирак:
 
"And once again, I urge diplomats and the international community they represent together with local political and religious leaders to do everything possible ..."
„Настоявам международната общност, представена тук от дипломатите, както и местните политически и религиозни лидери, да направят всичко възможно за да гарантират на античната християнска общност в тази земя основното право на мирно съжителство с техните съграждани”.