Бенедикт ХVІ: правото на живот и правото на религиозна свобода са същността на човешките права

Църквата насърчава правата на всички човешки същества, като се започне от правото на живот, свободата на съзнанието и религиозната свобода. Това заяви Бенедикт ХVІ пред участниците в пленарната сесия на Папската академия за Социални науки, която се провежда във Ватикана на тема „Католическата Социална доктрина и човешките права”. Папата още веднъж разобличи „срамната трагедия” на глада по света, като подчерта факта, че „централния въпрос за човешкото достойнство и човешките права трябва да бъде разгледан между вижданията на Църквата и съвременното общество”.

Папата припомни, че човешките права не се отнасят само за някои, а засягат всички, тъй като са „ присъщи на природата на човека, създаден по Божи образ и подобие”. В хода на историята, продължи Папата, нараства съзнанието за човешките права и тяхната универсалност. Така, модерната епоха, черпейки от християнското послание за свободата във връзката между Бог и всеки човек, развива принципа на универсалното право на свободата. Същевременно, допълни Светия Отец, не трябва да се забравя, че „същата свобода има нужда да бъде освободена. Христос е този, който я освобождава”.


„След големи страдания през миналия век, причинени от световните войни и неописуеми престъпления извършени от тоталитарните идеологии – подчерта Папата – международната общност прие нова система за международно право, базирано на човешките права”, в съзвучие с посланието на Бенедикт ХV отправено към участващите във първата световна война/: „да превърнат материалната сила на оръжията в морална сила на правото”. По този начин, обобщи Папата, „човешките права са се превърнали в ориентировъчна точка за универсален и споделен начин на мислене – поне като въжделение – за по –голямата част от човешкия род”.
 
“The Second Vatican Council, in the Declaration Dignitatis Humanae…”
„В декларацията за човешкото достойнство (Dignitatis Humanae) на Втория Ватикански събор, както и моите предшественици Павел VІ и Йоан Павел ІІ – изтъкна Папата – подчертават, че правото на живот и правото на свобода на съзнанието и религията са същността на тези права”. „Тези човешки права не са само истина на вярата в тесния смисъл на думата”, уточни Бенедикт ХVІ, а присъстват в Христовото послание, което „разкрива човека за самия него”. Освен че са утвърдени от вярата, тези права могат да бъдат разбрани от човешкия разум и от всички хора с добра воля, независимо от тяхното кредо, тъй като у всички хора присъства един логос, който позволява да се разграничи не само истината от фалшивото, но и доброто от злото. „Тази способност за разграничение дава възможност на всеки човек да схване „природния закон”, който не е нищо друго, освен участие във вечния закон”.


„Природният закон е универсален и видим за всички знак, на базата на който всички хора могат да се разбират и обичат по между си. Така, човешките права са част от присъствието на Бог, сътворил всеки човек с интелигентност и свобода.Ако тази солидна етическа и политическа база бива пренебрегната – подчерта Папата – човешките права ще бъдат уязвими, тъй като са лишени от тяхната стабилна основа”.
 
“Human reason must undergo constant purification by faith…”
Човешкият разум трябва да бъде постоянно пречистван чрез вярата”, допълни Бенедикт ХVІ, тъй като винаги се крие опасността от „етическа слепота, произлизаща от безредието на страстите и греха”. От друга страна, защото „човешките права трябва винаги да бъдат обновявани от всяко поколение и всеки индивид”, но тъй като, „човешката свобода е винаги уязвима, човек има нужда от безусловна надежда и любов, които може да намери само в Бог”. В тази светлина Папата положи сериозните социални проблеми, проявили се чрез глобализацията и актуалната световна икономическа криза: големия контраст между равенството в присъждане на правата и неравенството в достъпа до средствата за достигането на тези права”.
 
“It is a shameful tragedy that one-fifth of humanity still goes hungry…”
„За християните, които всекидневно молят Бог „да им даде насъщния хляб” – заяви Папата – е срамна трагедия, че една пета от човечеството все още страда от глад. Гарантирането на подходящо снабдяване с храна, защитата на жизнено важни ресурси, като вода и електричество, изискват от всички международни лидери да работят с добра воля, зачитайки природния закон, насърчаване на солидарността и субсидарността сред нуждаещите се народи и региони на планетата, като са най-ефикасната стратегия за премахването на социалните неравенства и увеличаване на глобалната сигурност”. „По тези човешки права, завърши Папата, не могат да се водят преговори, защото са основани върху природния закон”.