Първи световен музей на текстилното изкуство

Идеята лансират художничките – текстилки Маруся и Таня Калимерови, добре познати и утвърдени извън България със своето оригинално съвременно текстилно изкуство. Това е закономерна стъпка напред след 25 годишната творческа кариера на Маруся и 30 години присъствие на Таня в Италия, не само като творец във визуалното изкуство, а и като оперна певица, която идва в Рим с цел да учи оперно пеене, но от 1996г. се насочва към текстилното изкуство.


Трудно е да се каже броя на техните изложби, които със сигурност са над 100. Показателелен факт е, че само за една година името на Таня влиза в 6 каталога на международни фестивали, а през 2000 е поканена да участва на международен фестивал в Америка, специално посветен на жените в текстилното изкуство. И двете съвременни текстилки са почетни членове на престижни културни институти във Франция, Германия, Италия и САЩ.


Световният музей за съвременно изкуство ще бъде един атрактивен център в който да се събере визуална информация, чрез творби, каталози, филми за съвременното текстилно изкуство. Първата стъпка към него е направена през февруари 2008, когато сестри Калимерови основават международната културна Асоциация Texfillar,чиято основна цел е изследването, създаването и разпространяването на текстилното изкуство, чрез излобжи, конференции, кръгли маси, фестивал, биенале и мултимедийни инициативи. Освен това провежда и годишни курсове по тектислно изкуство за всички възрасти, както и стимулира екперти, галеристи и комуникатори към постоянно отразяване на последните тенденции и развитие на отделните съвременни творци. Нишките на Texfillar водят и към музиката, литературата и киното. Идеята да се създаде този музей - лаборатория на изкуството, обясняват текстилките Калимерови, след резултатите от първата изложба на новата асоциация, озаглавена „Художествено вдъхновение от земята на Орфей”. Тя се проведе в края на февруари т.г. във Фраскати, край Рим, в контекста на 130-та годишнина от дипломатическите отношения между Италия и България:


**********
Таня: През всички тези години през които организирахме инициативи с други асоциации, видяхме че текситлното изкуство харесва много на хората и те се чувстват много непринудено, обгърнати от топлота и ентусиазъм. Всекидневно виждаме, че посетителите, дори и да нямат професионалната подготовка за това изкуство, защото в Италия за съжаление нещата са останали на нивото на занаятчийстовто и има само някои институции, които са нивото на лицеите. Но няма нещо специализирано обучение, както например специалността текстил в художествената академия в София. Надяваме за в бъдеще да се създаде център за събиране на целия материал, който може да бъде каталози, различни публикации, както и виедо арт, който може да привлече и младото поколение. От последната ни изложба видяхме много млади хора, които желаят да бъдат информирани и приобщени към това изкуство. Ако успеем да създадем този музей в който ще има една част с нашата колекция и други зали за конференции, за гостуващи изложби. Ще бъде хувабо, когато гостува някяква грепа от чуждестранни артисти, освен текстилното изкуство да бъдат приобщени и чрез тяхната кухня. Това са елементи, които караг хората да се чувстват като у дома си.
 
Съществува ли музей на текстилното изкуствоІ
Маруся: В България, преди много години, бе създаден, но съществува и до ден днешен, но във формата на депо, една колекция, с която наистина много малко европейски страни могат да се похвалят. Усилията, които Националната галерия, най-вече в лицето на Борис Данилов, продължава да показва изложби на текситлото изкуство. Това не е лесно, но ние сме длъжници към нашите учители, а от друга страна да направим този мост към днешното поколение и тези които идват след нас и им покажем нещо, което наистина е вечно.
 
А на международно ниво има ли подобен музей?
С моята сестра бяхме поканени да участваме на изложа в единогромен музей в Маями, САЩ, който прави изложби не само в Америка, но и в Бразилия и по целия свят. Тази институция е на държавно ниво, докато нашата асоциация засега е частна и се състои от няколко човека. Все пак, имаме куража и се надяваме да продължим напред, защото си заслужава. Не се сещам в други европейски страни да има специалиризан музей за съвременен текстил.

А ти как го виждаш този музей? Какво ще обхваща и какви тенденции и школи ще включва?
В България, в продължение на повече от пет години, правехме една изложба „Без граници” и това ми е една стара тема. Наистина, няма да поставяме никакви граници на всичко онова, което се нарича текстил, но разбира се като изкуство. Продължаваме да откриваме и у младото поколение този интерес и искаме да го поддържаме жив и да му помагаме да нараства. Защото това наистина е едно вечно изкуство, което сме имали щастието чрез професор Марин Върбанов да докоснем.
 
Какво ще бъде мястото на Марин Върбанов в този музей, тъй като всички нишки на вашето творчество тръгват от него?
Да, тръгват от него и ще продължат, но винаги трябва да има някакъв колекционер, като например Жорж Екли във Франция, който притежава над 40 гоблена на Марин Върбанов и неговата колекция е една от най-хубавата в света. В Америка, колекцията на Пиер Карден също притежава част от работите на Марин Върбанов. Да не говорим за Китай и други части по света в които съществуват негови творби, които искаме да обединим, чрез информация, снимков и видеоматериал. Смятаме да отделим специално място в този музей в което хората да могат да видят тези неща и този голям художник.
 
Достатъчно ли е познат Марин Върбанов в чужбина, предвид имиджа на страната ни в чужбина?
Таня: Във всяка наша изложба споменаваме неговото име, показваме негови материали и чрез нас много хора вече започват да го опознават, като стил и като личност. Ето защо, в музея смтаме да предложим и част от неговите архиви, защото творчеството на неговите ученици започва от него, но най-вече от неговия творчески дух. Защото който от неговите ученици усети това, той неминуемо продължава по този път. Затова, чрез изложбите, които са в програмата на асоциацията, искаме да засилим чувствителността не само на специалистите, а и на широката публика и на всички институции. Това е много важно, защото само една идея, дори и да е спонсоризирана, не може да съществува ако липсва тази чувствителност и директно участие. В този проект могат да участват кметството или Провинцията на Рим, ако музея бъде на тяхна територия, но всички тези инстутиции трябва да разберат необходимостта от създаването на този център. Това може да доведе дори и до увеличаване на туризма и се създаде нещо ново, което не съществува.
 
Необходимостта от този музей не говори ли че текстилното изкуство все още не е достатъчно познато?
Маруся: Никога не е достатъчно, за да бъде опознато, защото се променят ситуациите, а нещата в техниката вървят напред. Това изкуство винаги е изпреварвало техническите открития. Винаги е носило в себе си един език, който е обединяващ и много важен. Това е езика на който говорят всички чувствителни хора и за него не е небоходим превод на думите. Този език е достатъчно ясен и многозначим.
 
Вие сте имали много изложби по цял свят, какво ще бъде мястото на българската традиция в този музей?
Българската школа и изкуство носят един неповторим знак, както нашата азбука и нашите шевици. Има нещо общо, което може да се намери в другите народи, но българското е един извор с много чисто вода, който с времето не може да се забрави и трябва да се покаже”.