Бенедикт ХVІ: Светците са пример за духовно обновление по време на криза

Светлината от Христовия лик озарява днес Църквата, посредством петимата нови светци, които Бенедикт ХVІ канонизира на тържествена церемония на площад Св.Петър: Арханджело Тодини, Бернардо Толомей, Нуно де Санта Мария Алварес, Гертруде Коменсоли и Катерина Волпичели. На церемонията присъстваха вярващи и поклонници дошли от различни държави, а на молитвата Царице Небесна, Папата подчерта че новите светци ни помагат да размишляваме върху спасителното дело на Христос.


Папата цитира неделния евангелския откъс, в който възкръсналия Христос се явява на учениците, за да им помогне да разберат Писанията и да осъзнаят събитията на спасението, посредством светлината на Пасхата. Това, което изживяха в онези дни Христовите ученици – подчерта Светия Отец – продължава да го изживява всяка общност посредством евхаристията. Евхаристията е привилегированото мястото, в което Църквата познава „автора на живота”:

„Всеки път когато отслужваме Евхаристията, общуваме с Христос, изкупителната жертва, и от Него получаваме прошка и живот. Какъв би бил живота на християните без Евхаристията? Евхаристията е постоянното и вечно наследство оставено ни от Господа в Тайнството на Неговото Тяло и Кръв, което трябва постоянно да размишляваме и задълбочавама. За да може Евхаристията да остави незаличима следа през всички дни от нашия смъртен живот, както казва Папа Павел VІ”.


Новите светици, които днес честваме и които черпят сили от евхаристиячния Хляб, допълни Папата, „доведоха до край тяхната мисия на евангелска обич в различните сфери на дейност, благодарение на своите отличителни харизми”. Светлината от Христовия лик, озарява днес Църквата, посредством техните евангелски черти:


„Човешкият и духовен път на тези нови Светци ни показва дълбокото обновление на човешкото сърце, дело на тайната на Христовото Възкресение: основна тайна, която насочва и води цялата история на спасението. С право Църквата, още повече в това пасхално време, ни призовава да отправим нашия поглед към Възкръсналия Христос, реално присъстващ в Тайнството на Евхаристията”. 

Свети Арканджело Тадини, свещеник роден през 1846 год. във Вероланова, в провинцията на Бреша, e прекарвал дълги часове в молитва пред Евхаристията, като е помагал на своите еноряши да израстват духовно и човешки. „Човек отдаден изцяло на Бог” и винаги и навсякъде воден от Светия Дух, способен да разбере, кои са неотложните неща и да намери разрешение за всички. На това се дължат и неговите конкретни и смели действия, като създаването на Католическата работническа общност и основаването на Конгрегацията на Сестрите работнички от Светия Дом от Назарет през 1900 г.:


„Колко е пророческа харизматичната инициатива на отец Тадини и колко актуален остава неговия пример днес, в период на тежка икономическа криза! Той ни припомня, че само ако поддържаме една постоянна и дълбока връзка с Господа, особено в Тайнството на Евхаристията, можем да прилагаме евангелските съвети в различните работни дейности и във всяка обществена сфера”. 

Също и в свети Бернардо Толомей, роден в Сиена през 1272 год. се откроява с любовта към молитвата. Живее отшелнически, превръща се в „инициатор на едно монашеско бенедиктинско движение”, а по време на опустошителната чумна епидемия през 1348 г. отива на помощ на монасите и съгражданите засегнати от това зло. Умира, като мъченик, покосен от заразата. „Неговия живот е едно евхаристично съществуване, посветено изцяло на съзерцанието, превърнало се в смирена служба към ближните”:

„Примера на този светец ни кара да превърнем нашата вяра в живот посветен на Бог, на молитвата и в служба към ближния, ръководени от любовта”. 

Животът на португалеца Нуно де Санта Мария Алварес Перейра е примерно свидетелство на абсолютно доверие в Божията помощ. Почти цял живот е командир на войската, но през 1423 г. влиза в манастира на Кармелитаните. Въпреки, че бе изключителен войник – припомни Папата – никога не позволи на неговите лични дарби да надделеят над възвишеното Божествено дело:

„Щастлив съм да посоча на цялата Църква тази личност, като пример за вярата и молитвата, особено присъстваща в един привидно неблагоприятен контекст. Това показва как във всяка една ситуация, дори и във военната сфера, е възможно да се осъществят и приложат ценностите на християнския живот, живян преди всичко в служба за общото благо и слава Божия”. 

Още от детските си години, света Гертруда Коменсоли, родена в Биено, италианската провинция Бреша, през 1847 год. забелязва едно особено влечение към присъстващия в Евхаристията Исус. „Именно пред Евхаристията – отбеляза Бенедикт ХVІ – света Гертруде осъзнава своето звание и мисия в Църквата: да се отдаде безрезервно на апостолско и мисионерско дело, особено в полза на младежите”:


„В едно изгубено и често наранено общество, като нашето, и на една младеж като съвременната, търсеща стойностите и смисъла на живота - изтъкна Бенедикт ХVІ - Света Гертруде посочва като опорна точка Бог, който в Евхаристията се превърна в спътник в нашия живот. Тя ни напомня, че обожаването трябва да надделява над всички милосърдни дела, защото именно от любовта към Христос, умрял и възкръснал, реално присъстващ в Тайнството на Евхаристията, извира онази евангелска любов, която ни кара да зачитаме всички хора, като братя”. 

Свидетел на Божествената любов бе също и света Катерина Волпичели, отдала всички сили, за да „принадлежи на Христос и отведе към Него” всички онези, които среща в Неапол в края на ХVІІІ век. „И за нея – подчерта Папата – опорната точка е тайната на Евхаристията. Също и днес това е условието, за да се продължи делото и мисията започнати от нея”:
 
„Истинските възпитатели на вярата, които желаят да предадат на новите поколения ценностите на християнската култура, трябва да освободят Бог от затворите, в които са го поставили човеците - обича да повтаря света Катерина. Само в Сърцето Христово, човечеството може да немери своя устойчив дом. Света Катерина показва на своите духовни дъщери и на нас, трудния път на обръщането, което променя изцяло сърцето, прилагайки на практика Евангелските съвети”. 

Бенедикт ХVІ насърчи всички да следват примера на новите Светци:

„Нека бъдем водени от техния пример, за да може нашето съществувание да се превърне в хвалебствена песен към Бог; нека вървим по стъпките на Христос, които те обожавха с вяра в евхаристичната тайна и на Когото служиха всеотдайно, чрез любовта към ближните”. 

По време на молитвата Царице Небесна, Бенедикт ХVІ припомни деня на Католическия Университет Пресвято Сърце Исусово. 50 години след смъртта на неговия основател, отец Агостино Джемели, Папата пожела „Католическия Университет да бъде верен на своите вдъхновяващи принципи, за да продължава да предлага едно стойностно и убедително формиране на младите поколения”. На края Светия Отец, благодари сърдечно на многобройните поклонници, стекли се на площада, за да отдадат почит на новите Светци:
 
„Пожелавам, това поклонничество, изживяно под знака на Светостта и обогатено от благодатта на юбилейната година на Свети Павел, да помогне на всеки един от вас устремено и радостно да „гони” крайна цел: наградата, която Бог ни призовава да получим горе в небесата, в Исус Христос”.