Ватиканският град-държава
се ражда с един важен договор, който признава на Папата върховната власт в една малка
държава, от която свободно да управлява Универсалната Католическа Църква без да бъде
обусловен от страна на италианското правителство. Така, след края на Папските държави
и обединението на Италия през 1870г, приключва един период на сериозно напрежение
между Папството и италианската държава. Фундаменталната роля на Папа Пий ХІІ за помирението
между Светия Престол и Италия, както и за изграждането на необходимите структури на
новата държава, става обект на многобройни и важни културни прояви. В тях се подчертава
факта, че признаването и международния статут на Светия Престол, като център и водач
на Църквата, не зависи от съществуванието на малката държава, а точно обратното: тя
съществува и трябва да съществува, тъй като Папството е духовна и морална власт със
световно значение и трябва да може да упражнява своите функции без земни амбиции,
а в пълна независимост и автономност.
Но защо Папата е избрал неговото седалище
да бъде в малката ватиканска държава, а не на друго място? Поради една много проста
причина: тук е мястото на мъченичеството и смъртта на Петър, тук се намира неговия
гроб на който се прекланят многобройно поклонници от цял свят. „Petros eni”, “Петър
е тук”, пише на древната стена, която се намира точно под централния олтар на ватиканската
базилика и под големия купол. Ето защо, Свети Петровият наследник е тук и води Църквата:
от Ватиканския град.