В търсене на общото благо: Службата към човека от гледна точка на милосърдието и
справедливостта
Църковното виждане е гледната точка на вярващите в Исус Христос. Съществуват обаче
най-малко 3 предпоставки на църковното виждане, които важат както за вярващите, така
и за невярващите.
Първото условие е, че институциите и служенето касаят всички
хора. Това важи за всички институции и услуги, но най-вече за онези, свързани със
здравето, където човек е по-слаб и изложен на страдание. Това е ясно, но не е за пренебрегване.
В една болница, например има възрастни, които не могат да се хранят. Персоналът носи
храната, но ако болните нямат близки, които да ги хранят, храната остава непокътната.
След това персоналът минава и отнася таблата с храната. Често обаче доброволците ,
които помагат на нуждаещите се и заместват близките на болните, в събота и неделя
не са на разположение. Понякога, ако болният често вика медицинските работници, тогава
те изключват болничния звънец за повикване, независимо дали е ден или нощ, за да
не бъдат притеснявани.
Втората предпоставка е целта на служенето, което
касае пряко приемането и грижата за нуждаещите се. На преден план трябва да бъдат
поставени човешкото достойнство и права, които всъщност са и част от професионализма,
а не идеологическия компонент. Eто защо този тип служене не може да бъде напълно
поверено на доброволците, а може да бъде само част от тях. Ролята на доброволците
е по-скоро тази на проводник и на връзка с болните.
Защитата на достойнството
и гарантирането на човешките права е в основата на доброволческия дух е третата предпоставка
за милосърдието и справедливостта. Това е една опорна структура, която не замества,
а подсилва и допълва професионалната структура. Преди няколко години в Италия се случи
една тъжна и неприятна история. Шест работнички от една частна санитарна структура
бяха обвинени в малтретиране на несамостоятелни възрастни, след което бяха и арестувани.
Нито една доброволческа асоциация, занимаваща се с възрастни, не бе забелязала това
отношение, никой не бе се жалвал пред магистратурата, а след това никой не изрази
солидарност към пострадалите възрастни. Както се вижда, съществува явно предразположение
към такива действия и е правилно да обръщаме повече внимание и да алармираме за опасността
от подобни действия. Справедливостта и милосърдието според църковното
виждане Според църковното виждане справедливостта и милосърдието са тясно свързани.
Папа Павел VІ казваше, че „Справедливостта е първото стъпало на милосърдието”, т.е.
милосърдието е нещо много повече. Не може обаче да има милосърдие без справедливост,
защото „справедливостта без милосърдие е непълна, а милосърдието без справедливост
е фалшиво”. А както казва папа Пий ХІ в едно свое пасторално писмо от 1931 г. , ”Трябва
да бъдат изпълнени преди всичко правните задължения, за да не бъде смятано като милосърдно
дарение, онова, което е полагаемо по закон”.
В брошура подготвена по повод
ХІ световен ден на болните бе отбелязано как всичко се базира на любовта и безплатната
помощ, но никъде не бяха отбелязани задълженията към болните и как те да защитават
своите права. И въпреки всичко, понастоящем, това също е част от църковното виждане
и мисията на църквата, както и стимул за обществото и важно свидетелство.
На
семинар организиран през 1987 година в Модена на тема „Отречените права на безпомощните
възрастни”, бяха посочени 80 ситуации, при които правата на безпомощните възрастни
не са спазвани. Трябва да отбележим, че личните права се нарушават понякога и по време
на църковни дейности. Не бяха много и онези (дори и от църковните среди), които се
опитаха да защитават тези права. По този начин може да се каже, че Църквата не
изпълни своята мисионерска задача. В действителност обаче именно Църквата бе тази,
която се изправи срещу историческия материализъм, и която с решителност и кураж извоюва
спазването на основните човешки права.