Свещенството

„Моите сили бяха до тук! Оставям на теб Господи да направиш останалото”. По този начин се моли Бенедикт ХVІ, защото също и Папата „трябва да прави много неща! И моите сили само не стигат!”, сподели преди известно време пред свещениците от неговата Бавария. „Жетвата е много, а работниците малко!, четем в Евангелието. Не са малко свещениците, които се грижат за две, три или четири енории заедно. Но как е възможно да се грижиш едновременно за няколко енории? „Не съществуват сигурни рецепти, но ако наистина всеки ден отново срещаме Христос, не можем да го държим за себе си. Но за да не се превърне тази ревност в празна и разрушаваща за нас, трябва да се уповава на смирението, умереността и приемането на нашите ограничения”.

Това са само някои от съветите за свещеническа духовност, които можем да намерим между обръщения, речи и документи на Папа Бенедикт ХVІ. Не съществува Visita ad Limna в която Папата да не насърчава епископите да бдят над своите презвитери, още от тяхното постъпване в семинарията. Няма апостолическа визита без среща с клира. Защото Бенедикт ХVІ знае, че преди него, преди епископите и кардиналите, 400.000 свещеника по света е са тези, които са образа на Църквата за човеците.

Не еднократно, Бенедикт ХVІ подчертава как свещениците, „Христови посланици” и „в служба на човека” трябва да бъдат „средството на милосърдната любов на Бог”. По време на срещата на епископа на Рим с клира от римския диоцез, провела се на 13 май 2005 Папата отбелязва, как това служение не може да бъде плод на личните възможностти:

„Това важи както за отслужването на тайнствата, така и за отслужването на Словото: изпратени сме не да възвестяваме нас самите или нашите лични мнения, а тайната на Христос, който е мярка за истинското човечество”.


По време на Литургията за Осветяване на маслата, на Велики Четвъртък 2006 година, Бенедикт ХVІ припомня истинското значение на свещенството:

„Свещеника трябва преди всичко да бъде човек на молитвата. Светът в своя забързан устрем често губи ориентация. Неговите действия и възможности, могат да станат разрушителни, ако липсва молитвата от която извира водата на живота, способна да даде живот и на най-сухата почва”.


При срещата си с полския клир на 24 юли 2007 година, Бенедикт ХVІ насърчава свещениците към молитвата: „без личното общение с Бог – отбелязва Папата – всичко останало не може да функционира”, защото не може да се възвестява Бог, без дълбоката връзка с Него. Но в тази връзка – пояснява Светия Отец – не може да се пренебрегне всичко онова свързано с реалния живот:


„Не можем да живеем винаги във възвишени съзерцания, само един светец в последния стадии на своя живот може да достигне до този предел. Ние трябва да живеем със здраво стъпили крака на земята и очи отправени към небесата. Тези двете са ни дадени от Господа, което ще рече, че да обичаш човешките неща, красотата на Неговата земя не само е отличителна черта на човека, но е и много християнско и присъщо на католика”. 

По време на литургията за Велики Четвъртък през 2008 година, Бенедикт ХVІ подчертава, че свещениците са призвани да подържат буден света за Бог: те никога не възвестяват самите себе си, нито си измислят Църквата както искат те, а са служители в истината и любовта:


„Свещеникът трябва да бди. Трябва да стои на стража пред напредващите сили на злото. Трябва да подържа света буден за Бог. Трябва да стои изправен на крака: изправен пред теченията на времето. Изправен в истината. Изправен в усилията за благото на човеците”. 

На срещата със свещениците в Катедралата на италианския град Бресаноне, Бенедикт ХVІ дава за пример Свети Иван Мария Виане, познат като Свещеника от Арс и покровител на клира. В центъра на неговия живот, отбелязва Светия Отец, бяха поставени Словото Божие, Тайнствата и голямата съпричастност към страданията на човечеството. Така пише Свети Иван Мария Виане:

„Основното задължение на човека е да се моли и да обича. Ако вие се молите и обичате, това е истинското щастие за човека на земята. Молитвата не е нищо друго освен общението с Бог. В това съкровено общение, Бог и човешката душа са като две слети в една свещи, които никой не може да раздели”.
Светла Чалъкова