Църквата чества Осмината на Пасхата: "Христос наистина възкръсна!"

До следващата неделя, Неделята на Божието Милосърдие, Църквата чества Осмината на Възкресение Господне. През тези дни ще продължи да отеква силно радостният възглас: „Христос Възкръсна!” Един възглас, който Папата, от името на цялата Църква, повтори през дните посветени на страданието, смъртта и възкресението на Исус. Да чуем отново неговите думи:

На литургията за освещаване на Светите масла, Папата обясни смисъла на освещаването: то е едно прехвърляне на собствеността, едно принадлежание на Бог, за да бъде на всички. Ницше възхваляваше абсолютната свобода на човека, подигравайки смирението и послушанието. Да обичаш обаче означава да губиш себе си, за да се намериш в Христос:

„Да се присъединиш към Христос означава отричане. Означава, че не искаме да наложим нашия път и нашата воля; че не желаем да станем това или онова, а че се отдаваме на Него, навсякъде и по всякакъв начин Той да си служи с нас. „И вече не аз живея, а Христос живее в мене”.

По време на Литургията за Последната Вечеря Исус показва какво значи да обичаш до край:
 
„Той раздава себе си, истинския ‘хляб за живота на света‘ (срв.Йо 6,51) Храната, от която човекът има най-дълбока нужда е единението със самия Бог. Благодарейки и благославяйки, Исус преобразява хляба, не дава земния хляб, а единението със самия Него. Това преобразяване обаче желае да бъде началото на преобразяването на света. За да стане един свят на възкресение, един свят на Бога”.
   
С Кръстния път се изживява „трагичната история на един Човек, единствен в историята на всички времена, който промени света не убивайки другите, а оставяйки се да бъде убит разпънат на един кръст”, прощавайки на своите мъчители. „От любов към нас Христос умира на кръста!”

„Какво би бил човекът без Христос? Отбелязва свети Августин: ‘Ти би бил винаги в състоянието на мизерия, ако Той не ти излива своето милосърдие. Не би се завърнал към живота, ако Той не бе споделил твоята смърт. Би умрял, ако Той не бе дошъл в твоя помощ. Би се загубил, ако Той не бе дошъл‘. Защо тогава да не Го приемем в нашия живот?”
 
Исус възкръсва: и от това събитие „Божията светлина – подчерта Бенедикт ХVІ по време на Пасхалното бдение – влиза в нощите на историята” и се разпространява по света. Църквата е спасена от любовта, но продължава да стои върху водите на смъртта и на омразата и „би потънала”:
 
„Не е ли наистина тази ситуацията на Църквата от всички времена? Впечатлението е, че трябва да потъне, но е винаги спасявана. Свети Павел обясни тази ситуация с думите: ‘Смятат ни за умиращи, а ето, живи сме‘, (2 Кор 6,9). Спасителната ръка на Господа ни подкрепя и така можем още сега да пеем песента на спасените, новата песен на възкръсналите: алилуия!”
  
Възкресението – каза Папата в неделята на Великден – не е един мит, нито един сън, нито една теория, а едно историческо събитие, което промени историята на света, историята на всеки един от нас. Да, Христос наистина възкръсна:
 
„Да! Именно това е фундаменталното ядро на нашето верую; този е възгласът на победа, който ни обединява всички днес. Ако Исус е възкръснал, и следователно е жив, кой може да ни раздели от Него? Кой би могъл да ни лиши от неговата любов, която победи омразата и надви смъртта?... Той е нашата надежда, Той е истинският мир в света”.