Великденско послание и благослов на Бенедикт ХVІ: Възкръсналият Христос продължава да търси помощници в утвърждаването на справедливостта, истината и любовта

Никой не трябва да отстъпва от „мирната битка започнала от Христовата Пасха”, от победата на живота над смъртта. В настоящето време на „глобален недостиг на храна, финансов безпорядък, на стара и нова бедност, на обезпокояващи климатични промени, на насилие и мизерия, на все по-заплашителен тероризъм, на нарастващ страх пред несигурността на бъдещето, спешно е необходимо да се преоткрият нови перспективи, които да възвърнат надеждата”. Необходимо е „да се следва Исус, Който търси мъже и жени, за да му помогнат в утвърждаването на Неговата победа с оръжията на справедливостта, истината, милосърдието, прошката и любовта”. Този апел отправи Папа Бенедикт ХVІ по време на великденското си послание Urbi et Orbi (Към града и към света), което произнесе днес по обед от централната ложа на ватиканската базилика пред 200 хиляди души. По традиция, преди апостолическия благослов, Папата даде специална индулгенция за вярващите и отправи великденски поздрави на 63 езика, включително и на български.

„Какво ни чака след смъртта”? „Един от тревожните въпроси в човешкото съществувание”, каза в началото на посланието си Папата. Една „загадка”, чийто отговор дава Пасхата в която „смъртта няма последната дума, а триумфира живота. „Със зората на Пасхата в света нахлува нова пролет на надеждата; от този момент започва нашето възкресение”, каза Папата, позовавайки се на думите на Апостол Павел: „Ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци(1 Кор 15,19). Пасхата, поясни Бенедикт ХVІ, не е обикновен исторически момент, а начало на ново условие за живот:

„Исус не възкръснал, за да остави жива своята памет в сърцата на учениците, а по-скоро той да живее в нас, а ние в Него да вкусим от радостта от вечния живот”.  
Възкресението не е „теория”, не е „мит или мечта, нито визия, утопия или приказка, а уникално и неповторимо събитие”, обясни Светия Отец, което озарява света. Също и „тъмните места по света”:
 
Позовавам се на материализма и нихилизма – онова виждане за света, което не преминава отвъд констатациите по експериментален път и безутешно става подвластна на чувството за нищото, което смята за крайната цел на човешкото съществувание”.

Следователно, „ако Христос не бе възкръснал, „празнотата” бе трябвало да надделее. Ако отнемем Христос и Неговото възкресение, за човек няма спасение и всяка негова надежда остава илюзия”.

„Една новост, която променя съществуванието”, припомни Папата думите на Апостол Павел (2 Кор 5,17) в годината посветена на Апостола на Народите, чието учение и пример трябва да ни окуражи да се доверим на Христос, тъй като „смисълът за празнота, който се опитва да отрови човечеството, е победен от светлината и надеждата” от възкресението.

Но въпреки, че „смъртта няма повече власт на човека и над света, по света все още има много знаци от нейното господство в миналото”:

„Ако чрез Пасхата Христос изтръгна корена на злото, Той има нужда от мъже и жени, които във всяка епоха и място да му помагат, за да утвърди своята победа със същите оръжия: оръжията на справедливостта и истината, на милосърдието, прошката и любовта”. 

Това е посланието, което Бенедикт ХVІ занесе на африканския континент при неотдавнашното му посещение в Камерун и Ангола.

„Африка безкрайно страда, поради жестоките и нескончаеми конфликти – често забравени – които измъчват и окървавяват различни нейни държави, а многобройни нейни чеда стават жертви на глада, бедността и болестите”.

Папата увери, че същото послание ще отправи при предстоящото посещение по Светата земя, където „трудното но наложително помирение, което е предпоставка за общата сигурност и мирното съжителство в бъдещето, няма да се превърне в реалност без обновените, постоянни и искрени усилия за потушаването на израелско-палестинския конфликт”.


Папата отправи погледа си и към Близкия Изток и целия свят.
 
"В настоящето време на глобален недостиг на храна, финансов безпорядък, на стара и нова бедност, на обезпокояващи климатични промени, на насилие и мизерия, които принуждават много хора да напуснат собствената си земя в търсене на по-несигурно съществувание, на все по-заплашителен тероризъм, на нарастващ страх пред несигурността на бъдещето, спешно е необходима нуждата да се преоткрият нови перспективи, които да възвърнат надеждата”. Никой не трябва да отстъпва от „мирната битка започнала от Христовата Пасха”. 

Бенедикт ХVІ не забрави и християните „страдащи от преследвания заради тяхната вяра и усилия за справедливостта и мира”, просейки за всички „надежда, която да запали смелостта за добро, независимо от цената”.

По време на пасхалната сутрешна литургия, която започна с античния ритуал за Възкресението, Resurrexit, Папата се позова на древната еврейска пасхална традиция, достигнала своя завършек и преобразена от Христос в „Неговата Пасха”. „Всички трябва да станем „нов квас”, освободени от стария фермент на греха”.

Папата отправи традиционните великденски поздрави на 63 езика, като започна от италианския и предназначен за пострадалите от земетресението в Абруцо.

„Нека Възкръсналия Христос води всички пътеки на справедливостта и мира и вдъхнови у всеки необходимата мъдрост и смелост, за да продължите заедно изграждането на бъдеще открито към надеждата”. 

Папският поздрав на български eзик:  

Благослова "Към града и към света" Urbi et Orbi: