Кръстният път на Римския Колизеум: Папата насърчава да се гледа към Този, който пое върху Себе си нашите смъртни страхове

Да се съзерцава страдащия лик на Христос: в нощта на Велики Петък, в края на традиционния Кръстен Път на Колизеума, Бенедикт ХVІ насърчи християните да обърнат поглед към Този, който пое върху себе си „всички наши смъртни страхове” и да се молят преди всичко за „пострадалите от земетресението в Акуила”. „Днес ликът на Исус – каза Папата – се отразява „в този на всеки човек унизен и обиден, болен и страдащ, сам, изоставен и отхвърлен”. Думите на Папата бяха ехо на медитациите на архиепископа на Гувахати, монс.Томас Менампарампил, медитации, които в 14-те спирания по пътя към Калвария, говорят за страданията на днешния човек.

Размишлявайки върху Страданието на Христос, Бенедикт ХVІ пожела да се помоли още веднъж за засегнатите от земетресението в Абруцо. Неговата мисъл бе към тези, които загубиха всичко, но изпълнена с надежда:
 
„Да се помолим преди всичко с всички страдащи от земетресението в Акуила. Да се помолим… в тази мрачна нощ да изгрее звездата на надеждата, светлината на Възкръсналия Господ”.
  
Възкръсналият, „единственият Човек в историята на всички времена, който промени света не убивайки другите, а оставяйки се да бъде убит разпънат на кръста”: ето кой е Христос. Пронизвайки го на Голгота, припомни Папата, един центурион видя в Него Божия Син, видя „върха на откровената Божия любов към всеки от нас”:
 
„От любов към нас Христос умира на кръста! В течение на хилядолетия, редици мъже и жени бяха въодушевени от тази тайна и Го последваха, правейки на свой ред от своя живот, като Него и благодарение на неговата помощ, един дар на братята”.
   
С тези думи Папата пожела да припомни светците и мъчениците, но и тези, които последваха Исус оставайки непознати за нас, тези които „в нашето време… в мълчанието на своето всекидневно съществуване, прибавят своите страдания към тези на Разпънатия и стават апостолите на едно истинско духовно и социално обновление”. Светият Отец обясни, че човекът е спасен благодарение на милосърдието на Бог; цитира Свети Августин, за да поясни, че споделяйки смъртта с човеците, Христос ни върна към живота. „Какво би бил човекът без Христос?”, размишлява епископът на Хипон, на който така отговаря Бенедикт ХVІ:

„Проливайки своята кръв, Той ни изкупи от робството на смъртта, прекъсна самотата на нашите сълзи и влезе във всяка наша болка и във всяко наше безпокойство”.
  
Болката и вътрешният мрак в действителност ни учат, че в Бог „нищо не е загубено”, защото в Бог „дори и най-голямата загуба е една печалба”, така както смъртта на Христос стана „начало на възкресението”. С тези думи завършва своите размишления архиепископът на Гувахати: когато трагедиите ни карат да се замислим, когато смъртта ни засяга отблизо, това ни кара да видим един друг свят, подтиква ни към Исус, както каза в края на Кръстния Път и Бенедикт ХVІ:
 
„Докато Кръстът се издига на Голгота, погледът на нашата вяра се насочва към зората на новия Ден и вече вкусваме радостта и светлината на Пасхата. ‘Ако пък сме умрели с Христа, пише свети Павел – вярваме, че и ще живеем с Него‘.
  
Тази е Благата Вест, завършва монс.Менампарампил, тази която християните „известяват по всякакъв начин, дори и в местата, където Христос още не е познат”.