Кръстен Път на Колизеума. Автор на размишленията е индиският архиепископ Томас Менампарампил

„Тук сме, за да изпеем заедно химна на надеждата”: това казва Папата при встъпителната част на Кръстния Път (Via Crucis), който ще проведе тази вечер от 21.15ч. на римския Колизеум. „Нека си кажем, че в моменти на трудност нищо не е загубено – се казва в текста публикуван от ватиканския „Осерваторе Романо”. Когато лошите новини ни преследват, изпитваме безпокойство. Когато нещастието ни достига, сме обезкуражени. Когато ставаме жертва на природно бедствие, вярата ни е подложена на изпитание”. „Единствено в Христос разбираме пълния смисъл на страданието” и „неговата спасителна стойност”. „Бъдете силни, укрепете сърцата си всички, които вярвате в Господ!”. Освен кардинал викария Агостино Валини, разпятието ще бъде носено от едно момиче и две монахини от Индия; двама младежи от Буркина Фасо; двама братя от Кустодията на Светата Земя; едно римско семейство; едно момиче с телесно увреждане и един болен.

Един дълъг маршрут по пътищата на човечеството, 14 спирания където се срещат днешните несправедливости и страдания, омразите и войните, разрушаващи цели нации. Тези ще бъдат размишленията за Кръстния път на Велики Петък, който ще бъде воден и тази година от Светия Отец Папата на римския Колизеум. Написани са от архиепископа на Гувахати, Индия, монс.Томас Менампарампил. Текстовете на индийския йерарх, салезианец, оглавяващ епархия брояща 50 хиляди католици от общо 6 милиона жители, вече се продават в трите търговски пункта на Ватиканското издателство – на площад Свети Петър, на площад Пий ХІІ и на виа ди Пропаганда. Размишленията предлагат един широк поглед върху днешната действителност, където често пъти смисълът на сакралното и поривът към Бог са потъпквани от ефимерното и от опортюнизма.
 
„Не всичко е загубено в трудните моменти. Когато лошите новини се редуват” и „когато тревогата ни потиска”, когато нещастието ни обезкуражава, когато природните бедствия предизвикват жертви, и „вярата е поставена на изпитание”: този е синтезът на посланието в медитациите на архиепископа на Гувахати. Текстът за Кръстния Път на монс.Томас Менампарампил навеждат на размисъла върху тайната на християнското страдание, върху насилието разкъсващо етнически и религиозни групи и бушуващо в някои нации, върху конфликтите между икономически и политически интереси. Злини, които извират от алчността, от гордостта и от страстите, от нашето тичане подир „ефимерни удовлетворения и недоказуеми идеи”. 
 
Трябва да си направим изпит на съвестта пред омразата и войните, пише йерархът, „когато справедливостта е раздавана по несправедлив начин от трибуналите, когато корупцията е вкоренена, когато несправедливи структури притискат бедните, когато малцинствата са потискани, когато бежанците и емигрантите са малтретирани”. Не трябва да сочим с пръст другите „когато човешката личност е опозорена на екрана…, когато жените са принуждавани да се унижават” и „децата от бедните квартали обикалят улиците да събират отпадъци”, трябва обаче да се запитаме какъв дял можем да имаме във всички тези форми на нечовечност. В днешната действителност, пише монс.Менампарампил, хората „се тревожат за това, което осигурява… незабавно удовлетворение. Задоволяват се с повърхностни отговори. Вземат се решения не на базата на принципи за целостта, а на изгодата”, не се избират „морално отговорни опции” а „се вреди на виталните интереси на човешката личност и на семейството”. Християнинът обаче трябва да има правилно поведение, праволинейно и честно, трябва да има „смелостта да взема отговорни решения”, когато изпълнява „обществена служба”, трябва да се бори за справедливостта, предизвиквайки „неприятеля чрез правилността на собствената кауза” и „насърчавайки добрата воля на противника” да „се откаже от несправедливостта чрез убеждението и дълбоката вътрешна промяна”. Примери за това ни оставиха Ганди и много от „малките Божи чеда”. 
 
Размишленията на индийския епископ за 14-те спирания са обогатени от цитати на Данте, Шекспир, Тагор, Нюман; обикновени думи, които поразяват със своята яснота, особено когато предлагат сравнения между страданията на Исус и съвременния свят. Така, униженията понесени от Христос днес могат да бъдат прозрени в банализирането на сакралното, в поставянето на религиозното чувство „сред неприятните останки на човечността”. И въпреки това, отбелязва монс.Менампарампил, и днес има мъже като Киринееца Симеон. В онези „милиони християни със скромен произход дълбоко привързани към Христос”, в мъже и жени от „Африка, Азия и от далечните острови, земи където разцъфтяват званията, където „малки общности и племена” са дълбоко вкоренени в етическите ценности и които се отварят за Евангелието, и където се открива „величието на това, което изглежда малко”, както ни показа това Майка Тереза от Калкута. 
 
Архиепископът на Гувахати не забравя да осъди несправедливостите засягащи жените по света, когато припомня срещата на Исус с жените от Ерусалим. А днес плачът за собствените чеда е това, което очаква новите поколения в една деградирала среда, където се прахосват ресурси и цари безразличие за бъдещето, където се изоставят семейните ценности, религиозните традиции и не се зачитат етическите норми. 
 
Чрез фигурата на Мария индийският епископ иска да посочи, че прошката трябва да бъде живяна във вярата и в надеждата. Под кръста Христовата майка не показа знаци на негодувание, не изрече думи на огорчение; така пред „историческите обиди, които векове наред нараняват паметта на обществата”, прошката трябва да преобрази „колективния гняв в нови сили на любовта”.
 
 
Индийският епископ не престава да изтъква смъртта, водеща към живота. Умирайки, Христос ни донесе изкуплението, следователно трагедии като едно цунами ни говорят, че „на живота трябва да се гледа сериозно” и сочи Хирошима и Нагасаки, към които трябва да се гледа като на места на поклонничество. Защото „когато смъртта засегне отблизо, един друг свят се изправя до нас. Тогава се освобождаваме от илюзиите и долавяме една по-дълбока действителност”. Действителност, която за християните е Исус, Божията сила и премъдрост".