Бенедикт ХVІ: "Страданието на Христос продължава в страданията на човеците". Папата се моли за пострадалите от заметресението и насърчава спасителните операции

Не сте сами, Папата е с вас! Така Бенедикт ХVІ изрази, по време на аудиенцията тази сутрин, своята съпричастност към засегнатото от земетресението в Абруцо население и обяви, че ще посети Акуила веднага щом тава стане възможно. Папата потвърди своите молитви за пострадалото население и окуражи всички онези, които тези дни са в помощ и утеха на населението. По време на катехизиса Светия Отец обясни значението на ритуалните служения за Великата Седмица, която е опорна точка на литургичната година.

„Още веднъж желая да кажа на това скъпо население, че Папата споделя тяхното страдание и загриженост. Скъпи братя, веднага щом стане възможно ще дойда да ви посетя. Бъдете сигурни, че Папата се моли за вас, просейки Божието милосърдие за загиналите, а за техните близки и оцелелите майчината утеха на Мария е подкрепа от християнската надежда”.


„Бързината и загрижеността с които властите, силите на реда доброволците се стекоха на помощ на нашите братя – отбеляза Бенедикт ХVІ – показва колко е важна солидарността за взаимното превъзмогване на тези тежки изпитания”. Преди съпричастните думи за Абруцо, в своето размишление по време на катехизиса, Светия Отец спря вниманието си на Великата Седмица, която отбеляза Папата, ни позволява да се потопим в централните събития на Изкупителението, отваряйки сърцето ни за „приемането на безценния дар на спасението придобито чрез жертвата на Христос”:

„Колко прекрасна и същевременно изненадваща е тази тайна! Исус, независимо че беше Бог, не пожела да превърне в лично притежание своите преимущества; не пожела да използва своята Божествена същност, своето славно достойнство и власт, като триумфално средство и знак за различие от нас. Напротив, „съблече себе си”, приемайки бедното и слабо човешко състояние”. 

"Истинското и радикално споделяне”, във всичко освен в греха, на нашето човешко естество, отбеляза Бенедикт ХVІ „Го отведе до онзи предел, който е знак за нашия завършек, до смъртта”. Но, подчерта Папата, всичко това не бе плод на една сляпа фаталност, „а по скоро на неговия свободен избор, чрез безусловното приемане на спасителния план на Отца”:


„Всичко това, Господаря на света го извърши от любов към нас: от любов пожела да „съблече себе си” и да стане наш брат; от любов сподели нашето човешко естество, това на всеки едни мъж и всяка една жена”.


Бенедикт ХVІ се спря на значението на ритуалните служения по време на най-важната седмица от литургичната година. Встъпление на Пасхалната тридница, припомни, е тържествената сутрешна Литургия за осветяване на маслата в четвъртък. В това тържествено служение, подчерта Светия Отец, „се подновяват свещеническите обети, изречени в деня на ръкоположението”. Това е изключителан повод, добави Папата „в който свещениците потвърждават тяхната вярност към Христос, който ги избра да Негови служители”. Тази свещеническа среща, отбеляза, е едни вид „подготовка за Годината посветена на свещеника”, обявена по повод 150 години от смъртта на Свети Иван Мария Виане. С литургията за Coena Domini, Вечерята Господня, в следобед на същия ден, продължи Папата, Църквата възпоменава учредяването на Евхаристията, на свещеническото служение и на новата Заповед на милосърдието. „Под видовете на хляба и виното”, бе размишлението на Бенедикт ХVІ, Христос „е присъстващ със своето отдадено тяло и пролята за нас кръв”:

„Това е жертвата на новия и вечен завет поднесена на всички, без разграничение от раса и култура. От този сакраментален ритуал, който дарява на Църквата като възвишено доказателство за Неговата любов, Исус учредява като служители неговите ученици и всички който ще продължат това служение през вековете”.


Велики четвъртък, прибави Светия Отец, „представлява едни подновен призив да благодарим на Бог, за дара на Евхаристията, която трябва да приемем с набожност и да обожаваме с жива вяра”. За това, Църквата насърчава, след отслужването на Светата Литургия да се бди в присъствието на Светото Тайнство. Така до деня на Велики Петък, в който стоим мълчаливо пред разпнатия на кръста Исус, „който пожела да дари своя живот в жертва за прощаване греховете на човечеството”:


„Както пред Евхаристията, така и пред страданието и смъртта на Исус на кръста, тайната е неразбираема за човешкия разум. Поставени сме пред нещо, което изглежда човешки абсурдно: Бог,не само става човек, не само страда за човек, натоварвайки се с цялата трагедия на човечеството, но и умира за човека”. 

Смъртта на Христос, прибави Бенедикт ХVІ, „ни припомня множеството страдания и злини, които тежат над човечеството от всички времена: смазващата тежест на смъртта, на омразата и насилията, които всеки ден окървавяват земята. Страданията на Господа продължават в човешките страдания”. Велики Петък е „ден изпълнен с тъга”, но същевременно и най-подходящия ден за „разпалване на нашата вяра” и „укрепване на нашата надежда и сили в носенето на собствения кръст, със смирение, доверие и упование в Бог”. Една надежда, отбеляза Бенедикт ХVІ, която „се подхранва с огромната тишина на Велика Събота, в очакване на Възкресението на Исус:

„Уединението и мълчанието на Велика Събота ще ни отведат до тържественото Пасхално Бдение, „майка на всички бдения”, когато ще заехти във всички църкви и общества радостния химн за възкресението на Христос. Още веднъж, ще бъде възвестена победата на светлината над мрака, на живота над смъртта и Църквата ще се възрадва от срещата с Нейния Господ”.


Бенедикт ХVІ призова вярващите да живеят интензивно Великата Тридница „за да бъдат все по-дълбоко участващи в Тайната на Христос”. По време на поздравите към поклонниците, Светия Отец отправи специални пожелания към 4000 участници в Международния конгрес на Университетите, който е по инициатива на Прелатурата на Опус Деи. „Скъпи приятели – обърна се към тях Светия Отец – насърчавам ви да отговорите с радост на повика на Господа, за да дадете едни пълен смисъл на вашия живот: в учението, в отношенията с колегите, семейството и обществото”.