2009-04-07 12:29:33

Велики Вторник. "Жено, ето син ти!!! Ето майка ти"


"Жено, ето син ти!!! Ето майка ти" (Йоан 19, 25-27) RealAudioMP3

При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. 

Цялата суматоха от най-трагичния ден в историята, изглежда вече утихва. При вечер на върха на Голгота се открояват само трима човека, три слаби фигури: агонизиращия Исус, Неговата Майка и Йоан, ученика с непорочно сърце, способен всеотдайно да обича без да се страхува от смъртта, както Мария. Чуват се само няколко кратки думи: кратки, но силни, съществени и пълни с обновителна сила, защото са изпълнени с любов: "Жено, ето син ти! Ето майка ти!". 

Предаването на Майката на ученика е възвишеното милосърдно завещание оставено ни от Исус. В мрака на Велики Петък блести една светлина; в потресаващия сценарии на смъртта се случва едно възхитително дело на творение: Мария е новата Ева, от която се ражда едно ново потомство: новото потекло на синовете Божии.

"Жено, ето син ти!". Мария стои до кръста и тай в сърцето си огромното страдание на Своя Син. От Него тя е получава духовното и универсално майчинство, което я въздига над всяко създание. Става майка на цялото човечество, защото – както казва свети Августин – "Исус чрез силата на своята любов, бидейки единствения Син Божии, не пожела да остане сам".

"Ето твоята майка!". Какъв залог и каква отговорност! Йоан я взима със себе си, за да получи нейните майчини грижи, но също за да и дари синовните грижи подтикнати от необятна обич и дълбока почит.

Нашия живот намира своите корени в кръста Христов, в непоклатимостта на Мария, във верността на Йоан. Родени сме там, в онзи час, от пронизаното Христово сърце и сме поверени от Него на сърцето на Мария. Така се родихме като чеда Божии - родихме като Църква. Затова се родихме и като майки, защото Мария е Майка и Дъщеря на Църквата, така както е Майка и Дъщеря на Своя Син. Поверени на нея, получаваме от нея и чрез нея светата Църква: получаваме я като Майка, която да бъде обичана и почитана; получаваме я за да я слушаме, да следваме нейните съвети, за вървим под нейната закрила по осветления път на истински чеда Божии.

Господи Исусе, до Кръста обгърната в страдание стои тя, Твоята Майка, присъстваща на Твоите страдания, съпричастна с Твоята смърт. В нея се събира горчивината на агонията и аромата на Божествена Ти любов. Господи Исусе, и ние искаме да бъдем там, верни както девицата… Ти познаваш нашите страхове, ужаса да останем сираци. За това Ти не умираш преди да ни дариш твоя Свети Дух, без да оставиш светлината на Твоите очи: нея, Майката, чийто мълчалив плач се изпълва с радост, когато и казваш: Жено, ето сина ти!. И се обръщаш към нас „Ето вашата Майка!”. Сега наистина всичко свърши, защото ни дари всичко, преди да се отдадеш на Отца. Амин 







All the contents on this site are copyrighted ©.