Бенедикт ХVІ на Литургията за Връбница: отказа подтикнат от любов към Бог прави по-богат нашия живот. Папата благослови Кръста на СМД и отрави апел срещу антихуманните мини и за спиране на безскрупулния емигрантски трафик

Тази сутрин на площад Свети Петър над 40 хиляди души присъстваха на Светата Литургия за Връбница предстоятелствана от Папа Бенедикт ХVІ, с която се даде начало на ритуалните служения за Великата Седмица. По-голямата част от присъстващите бяха младежи от Рим и от различни нации, стекли се в италианската столица за ХХІV Световен ден на младежта, който тази година се отбелязва на диоцизално ниво. През изминалата година, този ден бе отбелязан на световно ниво в Сидни (Австралия), а през 2011 година ще бъде в Мадрид. По този повод, в края на днешната церемония, австралийските младежи връчиха Кръста на Световните младежки дни на младежите от Мадрид. Именно през „младия” площад, сред лозунгите и издигнатите високо палмови и маслинови клонки, премина шествието водено от Бенедикт ХVІ, символизиращо влизането на Исус в Ерусалим, като Господар на едно ново Царство. След дългия и трогателен прочит на Страданието на Нашия Господ Исус Христос според евангелист Марко, Бенедикт ХVІ в своята проповед се обърна именно към младежите с едно дълбоко и взискателно предложение. Като посочи за пример Христовото „поклонничество” към Ерусалим, Папата припомни истинските цели на Световните младежки дни:

„Истинската цел на поклонничеството трябва да бъде срещата с Бог; да го обожаваме и по-този начин да поставим Го на първо място в нашия живот. Скъпи приятели, за това се събрахме тук днес: Искаме да видим Исус. Тази бе причината подтикнала миналата година хиляди младежи де се отправят към Сидни. Разбира се всеки един от тях бе с различни очаквания от това поклонничество. Но съществената цел бе тази: Искаме да видим Исус”.


Исус, който днешната литургия провъзгласява като „Този, който идва в името Господне”, като „Благословено царството на отца ни Давида”. Но веднага Бенедикт ХVІ се запита: „Разбрахме ли какво е това Царство, за което Той говори пред Пилат Понтийски? Разбираме ли какво означава, че това Царство не е от този свят? Или желаем то да е на този свят”:

„Можем да отбележим две съществени характеристики на това Царство. Първата е, че то преминава през Кръста. Именно защото Исус се дарява изцяло и Възкръснал от мъртвите, Той може да принадлежи на всички и да присъства във всички. В Светата Евхаристия получаваме плода на умрялото зрънце, умножаването на хляба, което ще пребъде до края на вековете. Втората характеристика е, че това Царство е универсално, защото в Христос се осъществява древната надежда на израелския народ: това Давидово царство е безгранично. Но това е възможно, защото То не е царство изградено на политическа власт, а единствено на свободното присъединяване към любовта на Христос, който се дари за спасението на всички”. 

Тази универсалност на Царството Божие, прибави Папата, е съпроводено от преодоляването на собственото аз, от отказа от нещо лично. Именно поради това, универсалността и кръста са неделими. Само по този начин е възможно да се изгради мирът. Въпреки това, продължи Бенедикт ХVІ, ако човек не е способен да отговори положително на призива на Бог, тези две характеристики на Царството ще останат само духовни принципи. Тук, Светия Отец посочи една истина, което съвременното мислене все по-често се стреми да отхвърли:

„Към едни праведен начин на живот принадлежи също и жертвата, отказа. Който обещава един живот без едно постоянно лично даряване, заблуждава ближните. Не съществува едни преуспял живот без жертва. Ако погледна назад в моя личен живот, трябва да кажа, че именно моментите в които се отказвах от нещо в полза на другите, бяха най-големите и важни моменти от моя живот”.


Също и Исус дари своето безусловно „да” на Бог, преодолявайки „страха от страданията”, които го очакваха:


„И ние като Йов, можем да се оплакваме пред Бог, да му представяме желанията, които, пред несправедливостта в света и трудностите на нашето его, излизат наяве в нас. Пред Него, не трябва да се скриваме зад набожни думи, в едни фалшив свят. Да се молим, означава също винаги да се борим с Бог и като Яков да се осмеляваме да кажем: няма да Те пусна, докле не ме благословиш”. 

Епизод, подчерта Бенедикт ХVІ, който ни учи като християни, че волята Божия „е винаги най-важна и най-истинска” от нашата и че „Неговата воля е истина и любов”. Мисли, който Папата отправи преди всичко към младежите:


„Колкото повече отказа от нещо е подтикнато от любов към истината, от любов към голямата истина, която е Бог, толкова по-голям и по-богат става нашия живот. Който иска да запази живота си за себе си, го изгубва. Който дарява своя живот – всекидневно чрез малките жестове, които са част от едно голямо решение – този ще го намери. Това е взискателната истина, но също красива и освобождаваща, в която желаем да влезем стъпка по стъпка по време на пътя на Кръста през петте континента”. 

На седем езика Бенедикт ХVІ поздрави присъстващите вярващи след молитвата Ангел Господен. Но преди това отправи апел към управляващите от цял свят по два важни проблема, които изискват незабавна намеса. 10 години след влизането в сила на Конвенцията за забраната на антихуманните мини и след отварянето на подписката за забраната на касетъчните муниции, Светия Отец отбеляза преди всичко:

"Желая да окуража Страните, които все още не са подписали тези важни средства на международното хуманитарно право, които Светия Престол винаги е подкрепял. Изразявам моята безрезервна подкрепа в гарантирането на необходимата помощ за жертвите от тези унищожителни оръжия”. 

Светия Отец се спря и на въпроса за хилядите емигранти, които всекидневно предприемат опасни пътувания от Африка за Европа, често с трагичен край. „Не можем да се примерим с такива трагедии, които за съжаление се повтарят все по-често”, подчерта Папата, като призова Европейската Общност и африканските нации да предприемат „спешни и подходящи хуманитарни мерки, за спирането на този безскрупулен емигрантски трафик”.

„Като се моля за жертвите, Господ да ги приеме в Неговото Царство, искам да отбележа, че този проблем, утежнен допълнително от глобалната криза, ще намери своето разрешение само когато африканските нации, с помощта на световната общност, се освободят от бедността и войните”.


В края на Ангел Господен, като припомни ХХІV Световен младежки ден, Бенедикт ХVІ поздрави младежите от Австралия и Испания, придружени от техните епископи за връчването на Кръста. „Това „свидетелско преминаване” – отбеляза Папата – приема една висока символична стойност, с която изразяваме безкрайна благодарност на Бог за даровете получени по време на срещата в Сидни и за тези, с които ще ни дари на тази в Мадрид”.