Българското ехо от посланието на Бенедикт ХVІ за СМД
Христос е истинската надежда и за младите католици в България. Папското послание за
ХІV СМД, който се чества на 5 април на диоцезално ниво, на тема „Защото се надявахме
на живия Бог”, коментират младежи от трите епархии в страната.Те са "ехото" на младите
в България от думите, които Бенедикт ХVІ отправя към тях чрез своето послание:
Свобода
Петрова от Апостолическата Екзархия в България:
********* Надежда
Топалска от енория „Св. Лудвиг”, гр. Пловдив:
- Младостта
e време за надежда казва Светия Отец в посланието си към младежите. Когато човек
е млад, има идеали, мечти и планове; младостта е времето, когато узрява решаващият
избор как да продължим живота си за напред. В посланието си папата засяга много от
наболелите проблеми сред младите хора, а именно отчуждението, насилственото поведение,
зависимоста от дрога, алкохол и други форми на неуравновесеност. Не можем да не си
зададем въпроса, защо младежите губят надеждата? Личните качества и материалните блага
не са достатъчни да се породи тази надежда, която човешката душа търси непрекъснато.
Ето защо младежите се обезверяват при най-малката трудност в живота им. Кризата на
надеждата засяга по-лесно младите поколения, допълва още светия отец, защото са лишени
от сигурност, ценности и солидност. Нашите сили не са достатъчни, за да поддържаме
тази надежда жива. Оттук следва и въпроса: как да запазим живо пламъчето на надеждата
в сърцето си и от къде да почерпим сили за това? „Нека Бог, изворът на надежда,
да ви изпълни с голяма радост и мир във вярата, за да се умножава все повече вашата
надежда чрез силата на Светия Дух” – така се е обръщал Свети Павел към християните
преследвани от Рим. Ето го отговорът на нашия въпрос. Но кой е Живият Бог и защо да
се надяваме на него? Живият Бог е възкръсналият Христос присъстващ в света. Именно
Той е истинската надежда: Христос, който живее с нас и в нас, и който ни призовава
да вземем участие в Неговия вечен живот. Ако ние не сме сами, ако Той е с нас, или
още повече, ако Той е нашето настоящи и бъдеще, тогава защо да се страхуваме? Къде
обаче да срещнем Живия Бог? Църквата ни учи, че самото желание да срещнем Господ е
вече плод на Неговата благодат. Когато в молитва ние изповядваме нашата вяра, дори
и в мрака, ние Го срещаме вече, защото Той се дарява на всеки от нас. Отделете
място за молитвата във вашия живот – призовава Светия Отец. Да се молиш сам, допълва
той, е добре, но да се молите заедно е още по-добре и по-полезно. Папата ни напомня
още, че Евхаристията е връх и център на живота и на мисията на всеки вярващ християнин.
Присъединявам се към призива на Светия Отец: нека се обърнем и се уповаваме на Истинската
Надежда. ********* Анелия Денезиева от енория "Непорочно
зачатие на Дева Мария” в с.Ореш, която отправя обръщение от името на младите в Никополската
епархия: - Ние младежите,
от русенско-никополска епархия искаме да благодарим на Папа Бенедикт ХVІ за писмото,
чрез което полага усилия за изграждането на младежите като личности. В живота на младите
надеждата е много важен фактор, който дава светлина във всички тъмни мигове от живота
ни; разочарования, които срещаме в семействата, между приятели, от обществото.
Идеята да бъдем ”вкоренени в Христа“ по думите на Апостол Павел е много нужна; само
върху такива сигурни основи можем да строим нашето бъдеще; да даваме отговор на въпроси:
Какъв е смисъла от живота? Какво ще стане с моя живот? Как да достигна щастието? В
лика на Дева Мария откриваме надеждата към Бог. Тя е като Stella Maris, звезда на
моретата, фарът в океаните по които бродят нестабилните кораби на нашия живот. Следвайки
тази звезда, ти няма да се отклониш от правия път. Ние младежите трябва да засилим
пламъка на вярата и любовта към Бог в нашите души, който е слаб, за да се превърне
и разгори в голям и силен огън и с него по –лесно ще се преборим с пороците си. Да
се отворим чрез молитва за вяра, да свидетелстваме, Бог е надежда и важна опора в
нашия живот. За да срещнем Христос е нужно да изберем пътят към него, да се храним
с неговото слово и евхаристията. Желанието да го срещнем е първата стъпка по този
път, молитвите изречени заедно са много по-силни, участието в светата литургия тази
тайна изпълнена с вяра, всичко това са стъпки към правилния път –пътят към голямата
надежда. Да откриваме Христос не само като храна, а като присъствие сред младежите,
между приятелите си и всички заедно да вървим по стъпките на Христос. Истинският
християнин не е тъжен, защото неговото сърце е изпълнено с вяра и надежда. Той вярва
и знае, че не е сам, майката Мария е винаги с него, тя е наша ходатайка пред Бог.
Ако ти я търсиш и молиш тя няма да те обезкуражи; когато тя те подкрепя ти няма да
падаш; ако ти се страхуваш, подай и ръка и тя ще те закриля. Ще завършим с молитва
вдъхновена върху писмото на папата. Марио, майко на надеждата застъпи се за нас
и ни изведи от мрака на нашите затруднения, изведи ни към лъчезарната зора за среща
с възкръсналия Исус- нашият жив Бог.