Саул, гонител на Христовите последователи

Още в ранна възраст Саул се премества да живее в Ерусалим, където живее неговата сестра (Деян. 23, 16). Тук той посещава училището на един от най-известните равини по онова време, Гамалиил (Деян. 22, 3), законоучител, уважаван от цял народ (Деян. 5, 34), за който се пише, че „след неговата смърт се спря почитането на Закона и изчезнаха целомъдрието и въздържанието” (Mishnàh, Sot. 9, 15). Благодарение на Гамалиил, Саул опозна добре Писания Закон в едно със Закона предаден устно, който се основава на усърдното му прилагане в ежедневието. Няма сведения дали по-време на своето пребиваване в Ерусалим, Саул е имал директен контакт с Исус от Назарет, разпънат около 30 -та година от новата ера. Възможно е дори, Саул да е бил в Ерусалим за Пасхата на тази година.

Това в което сме сигурни е, че първия контакт на Саул с Исус се осъществява посредством свидетелството на християните в Ерусалим; но не на цялата общност, а само с християните от юдейско-елинистичната група към която принадлежи Стефан и неговите другари. За един „ревностен” фарисеин (Фил. 3, 6) е било непоносимо да слуша от тези отклонили се еретици от движението на Исус „да говорят хулни думи против Мойсей и против Бога” (Деян. 6,11). Непоносима е била идеята за проповядването на един нов Закон, чиито център не е Бог, а личността на Исус, разпънат и възкръсна, от който произлиза опрощението на греховете.

Преминаването от устната полемика към конкретните наказателни действия (също и към християните от юдейско-елинистичната група от Дамаск, Тарс, Антиохия) е описано от самия Павел по следния начин: „Слушали сте за някогашното мое поведение в юдейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах и преуспявах в юдейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания” (Гал. 1, 13-14).

Неговото преследване на християните става все по-разрушително и ожесточено: „и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове” (Деян. 26, 11). Обзет от фанатизъм, започва да измъчва и да хвърля в затворите християните (Деян. 22, 4. 19; 26, 11), като им прилага същите наказания на които ще бъде подложен след неговото обръщане (2Кор. 11, 24). След години, именно защото е бил гонител на Божията Църква, Саул ще се определи като „най-малкия и недостоен апостол” (1Кор. 15, 9).


Именно в този исторически контекст Павел е един от главните действащи лица в преследването на християните по времето на което умира мъченически дякона Стефан (Деян. 6, 8-7, 60). Подробностите за мъченичеството на Стефан описва автора на Деянията на апостолите, евангелист Лука: „и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми! И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина. А Саул одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски” (Деян. 7, 59; 8,1). В „голямото гонение”, което последва „Саул пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор” (Деян. 8, 3)

Саул превръща гоненията на християните в лично предизвикателство. Не след дълго, го срещаме устремен да изтръгне „християнските плевели” и в земите извън Ерусалим. На Първосвещеника, римляните признаваха юрисдикцията и над всички юдейски общности извън Палестина, включително и правото на екстрадиция: „А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника, та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим” (Деян. 9, 1). Но по пътя за Дамаск – където има цял еврейски квартал - го чака Бог, който ще преобрази изцяло живота на ревностния гонител на християните.
Светла Чалъкова