Христос - истинската надежда за младите
 

„Надеждата не е само един идеал или едно чувство, а една жива личност: Исус Христос, Синът Божи”. Само в Него „човешкото същество намира своята истинска реализация”. Това пише Папа Бенедикт ХVІ в посланието си за ХІV Световен ден на младежта, който тази година се чества на диоцезално ниво на 5 април, празника Връбница. Предлагаме пълният текст на папското послание, отправено към младежите по целия свят.
 
«Защото се надяваме на живия Бог. » (1 Тим 4, 10) 

Скъпи приятели,
На 5 април, неделята на Връбница, ние ще отпразнуваме на епархийно ниво XXIV-ия Световен Ден на Младежта. Докато ние се подготвяме за тази редовна годишна среща, именно с голяма благодарност към Господа аз си спомних за нашата среща в Сидни през месец юли миналата година: незабравима среща, по време на която Светият Дух обнови живота на многобройни младежи пристигнали от целия свят. Радостта от празника и духовния ентусиазъм изразени през тези дни бяха красноречив знак за присъствието на Духа на Христос. А сега ние сме по пътя към международната среща предвидена за 2011 година в Мадрид, която ще има за тема думите на Апостол Павел: « Вкоренени и изградени в Христос, утвърдени във вярата » (виж Кол 2,7). Именно имайки предвид тази световна среща за младите, ние желаем да направим зедно едно духовно пътуване, размишлявайки през 2009 година върху твърдението на Свети Павел: « Защото се надяваме на живия Бог. » (1 Тим 4, 10) а през 2010 година върху питането на богатия младеж към Исус: « Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот ? » (Мк 10, 17).

Младостта, време за надежда
В Сидни нашето внимание беше концентрирано върху това, което Светият Дух казва днес на вярващите и по-специално на вас, младите. По време на Месата за закриване на срещата, аз ви насърчих да се оставите да се уподобите чрез Него, за да бъдете посланници на Божията любов, способни да изградите едно бъдеще с надежда за цялото човечество. Въпросът за надеждата в истината - е в центъра на живота ни като човешки създания и на нашата мисия като християни, и по-специално в нашето съвремие. Ние чувстваме всички нуждата от надежда, не от някаква си надежда, но от една солидна надежда изпълнена с доверие, както поисках да го подчертая в енцикликата /a> . Младостта специално е едно време за надежда, тъй като тя гледа към бъдещето с многобройни очаквания. Когато човек е млад, има идеали, мечти и планове; младостта е времето, когато узрява решаващия избор как да продължиш живота си за напред. Също така може би поради тази причина, именно тогава идва и времето, когато се прокрадват все по-упорито основните въпроси: защо аз съм на тази земя? Какъв е смисъла на живота? Какво ще стане с моя живот? И още: как да достигна щастието? Защо страдание, болести и смърт? Какво има след смъртта? Въпроси, които стават обезпокояващи, когато трябва да се изправим пред препятствията, които понякога изглеждат непреодолими: трудности в обучението, липса на работа, семейни неразбирателства, кризи в отношенията с приятели или в изграждането на една двойка, болест или инвалидност, липса на необходимите средства, в следствие на икономическа и социална криза. Тогава се питаме: как да запазим живо пламъчето на надеждата в сърцето си и от къде почерпим сили за това?
 
В търсене на “ голямата надежда”
Опитът показва, че личните качества и материалните блага не са достатъчни да се породи тази надежда, която човешката душа търси непрекъснато. Както го написах и в Енцикликата /a> , политиката, науката, техниката, икономиката и всеки друг какъвто и да било материален ресурс не са достатъчни сами по себе си, за да поднесат голямата надежда, по която всички въздишат. Тази надежда « може да бъде само и единствено Бог, който  обгръща вселената и който може да ни предложи и да ни даде, това, което самите ние не можем да достигнем» (т. 31). Ето защо една от основните последици от забравянето на Бог е видимия безпорядък, който бележи нашето общество със своите измерения на самота и насилие, неудовлетвореност и загуба на доверие, които често достигат до безнадеждност. Ясен и звучен е призивът, който идва от Словото Божие: « Проклет оня човек, който се надява на човек и плът прави своя опора, и чието сърце страни от Господа! Той ще бъде като мирика в пустиня и не ще види кога дойде доброто» (Иер 17, 5-6).

Кризата на надеждата засяга по-лесно младите поколения, които в социокултурния контекст лишени съответно от сигурност, ценности и солидност, трябва да се изправят пред затрудненията, които определено изглеждат по-големи от техните сили. Аз мисля, скъпи млади приятели, за толкова много съвременници наранени от живота, самите те незрели, което често е последица от една празнота в семейството, от възпитанието с позволен и напълно освободен избор, както и от лошия пример, който наранява. За някои, а за съжаление те не са малко на брой – почти неизбежният изход е отчуждението и прибягването към рисково и насилствено поведение, към зависимост от дрога, алкохол, и към толкова други форми на неуравновесеност. При това дори в тези, които се намират в затруднено положение, защото са последвали « лоши учители », желанието за истинска любов и достоверно щастие не е угаснало. Но как да известим надеждата на тези младежи? Ние знаем, че в самия Бог, човешкото създание открива своята истинска реализация. Първият ангажимент, който ни касае всички е този за една нова евангелизация, която помага на новите поколения да преоткрият истинското лице на Бог, който е Любов. Към вас, скъпи младежи, които сте в търсене на една голяма надежда, аз отправям същите думи, които тогава Свети Павел отправяше към християните, преследвани от Рим: « Нека Бог, изворът на надежда, да ви изпълни с голяма радост и мир във вярата, за да се умножава все повече вашата надежда чрез силата на Светия Дух.» (Рим 15, 13). През тази година посветена на Апостола на народите, във връзка с две хиляди години от неговото рождение, да се научим от него как да станем достойни свидетели за християнска надежда.


Свети Павел, свидетел за надежда
Намирайки се в затруднения и в изпитания от всякакъв род, Павел пишеше на своя верен ученик Тимотей: « Защото се надяваме на живия Бог. » (1 Тим 4, 10). Как се бе родила в него тази надежда? За да си отговорим на един такъв въпрос, ние трябва да тръгнем от неговата среща с Възкръсналия Исус по пътя към Дамаск. На времето Саул беше един младеж като вас, на около двадесет и пет години, верен и спазващ Закона на Мойсей и беше решил да се бори с всички средства с всеки, който би го приел като неприятел на Бог (виж Д 9, 1). Докато той отиваше в Дамаск, за да арестува учениците на Христос, той бе заслепен от една тайнствена светлина и чу да го викат по име: « Саул, Саул, защо ме преследваш ти? ». Падна на земята и попита: «Кой си ти, Господи ?» И гласът му отговори: «Аз съм Исус, когото ти преследваш » (виж Д 9, 3-5). След тази среща, животът на Павел се промени радикално: той получи Кръщение и стана Апостол на Евангелието. По пътя към Дамаск той беше вътрешно преобразен чрез Божията Любов, която срещна в лицето на Исус Христос. Един ден, той ще напише: «  А дето живея сега в плът, живея с вярата в Божия Син, Който ме обикна и отдаде живота Си за мене » (Гал 2, 20). От преследвач той впрочем стана свидетел и мисионер; той основа християнски общности в Мала Азия и в Гърция, изминавайки хиляди километри и изправяйки се пред най-различни перипетии, чак до мъченичеството в Рим. Всичко това чрез любовта на Христос.


Голямата надежда е в Христос
За Павел надеждата не е само един идеал или някакво чувство, но една жива личност: Исус Христос, Божият Син. Дълбоко проникнат от тази сигурност, той ще може да напише на Тимотей: « Защото се надяваме на живия Бог. » (1 Тим 4, 10). « Живият Бог» е възкръсналият Христос и присъстващ в света. Именно Той е истинската надежда: Христос, който живее с нас и в нас, и който ни призовава да вземем участие в Неговия вечен живот. Ако ние не сме сами, ако Той е с нас, или още повече, ако Той е нашето настояще и бъдеще, тогава защо да се страхуваме? Надеждата на християните е впрочем да желаем « като наше щастие небесното Царство и вечния Живот, поверявайки се на Христовите обещания и търсейки подкрепа в Него, не уверени в нашите сили, а в помощта на благодатта на Светия Дух» (/a> )


Пътят към голямата надежда
Скъпи младежи, тъй както срещна един ден младия Павел, Исус иска да срещне и всеки един от вас. Да, преди да стане наше желание, тази среща е пожелана от Христос. Но някой от вас би могъл да ме попита: как мога да срещна Исус днес? Или по-скоро по какъв начин Той се приближава до мен? Църквата ни учи, че самото желание да срещнем Господ е вече плод на Неговата благодат. Когато в молитва ние изповядваме нашата вяра, дори и в мрака, ние Го срещаме вече, защото Той се дарява на всеки от нас. Непрекъснатата молитва отваря нашите сърца, за да Го приемем, както го обяснява Свети Августин: « Бог желае нашето желание да разцъфти в молитвата. Така Той ни предразполага да приемем това, което Той е готов да ни даде» (Писмата 130, 8, 17). Молитвата е дар на Светия Дух, който ни прави хора с надежда, и като се молим държим света отворен към Бог (виж Енцикликата /a> , т. 34).


Отделете място за молитвата във вашия живот! Да се молиш сам е добре, но да се молите заедно е още по-добре и по-полезно, тъй като Господ ни уверява, че е там, където двама или трима са събрани в Негово име (виж Мт 18, 20). Има многобройни начини да завържете приятелство с Него: съществуват практики, групи и движения, срещи, духовни упражнения, за да се научите да се молите и така да израствате в практиката на вярата. Вземайте участие в Литургията във вашата енория и се хранете изобилно със Словото Божие и с едно активно участие в Тайнствата. Както знаете връх и център на живота и на мисията на всеки вярващ и на всяка християнска общност е Евхаристията, Тайнство за спасение, в което Христос става присъстващ и отдава като духовна храна Своето собствено Тяло и Своята собствена Кръв за вечен живот. Тайна наистина изпълнена с вяра! С Евхаристията се ражда и израства Църквата, голямото семейство на християните, в което се влиза чрез Кръщението и където се подновяват непрекъснато благодарение на Тайнството Помирение. Чрез Конфирмацията кръстените християни са утвърдени чрез Светия Дух да живеят като истински приятели и свидетели на Христос, докато Тайнствата за Ръкоположение и Брак ги правят способни да осъществят своите апостолски задължения в Църквата и в света. Маслоосвещаването на болните ни прави да изпитаме Божията утеха в болестта и в страданието.


Да действаме според християнската надежда
Ако вие се храните с Христос, скъпи младежи, и живеете потопени в Него, като Апостол Павел, вие не ще можете да не говорите за Него на своите приятели и на съвременниците. Веднъж станали Негови верни ученици, така вие ще станете способни да допринесете за сформирането на християнские общности, пропити с любов –като тези, за които говори книгата за Деянията на Апостолите. Църквата разчита на вас, за този мисионерски ангажимент: нека трудностите и изпитанията, които срещате по пътя си да не ви обезкуражат. Бъдете търпеливи и настойчиви, въпреки че при младите доминира тенденцията за припряност и да искат всичко и на момента.


Скъпи приятели, свидетелствайте като Павел за Възкръсналия Христос! Направете така, че да Го познаят всички онези, които сред младите или възрастните търсят « голямата надежда», която дава смисъл на техния живот. Ако Исус стане ваша надежда, кажете го и на другите, споделете вашата радост, вашата духовна, социална и апостолска обвързаност. Облечени с Христос, след като сте Му отговорили с вашата вяра и сте Му поверили вашето доверие, разпространявайте тази надежда около вас. Избирайте това, което изразява вашата вяра: покажете, че сте разбрали капаните на идолатрията на парите, на материалните блага, на кариерата и на успеха и не се оставяйте да ви привличат измамни химери. Не отстъпвайте пред мотивите на егоистичните интереси, но съхранете любовта към ближния и положете усилия да дадете своите професионални и човешки способности в служба на общото благо и на истината, винаги готови да отговорите « на тези, които ви питат за причината за надеждата, която е у вас» (1 Pi 3, 15). Истинският християнин никога не е тъжен, дори и да е изправен пред различни изпитания, тъй като в присъствието на Исус е тайната за неговата радост и неговия мир.


Марио, Майко на надеждата
Нека Свети Павел да бъде за вас един модел за това духовно пътуване за апостолски живот, този който подхранва своя живот с постоянни вяра и надежда, следвайки примера на Авраам, на този за когото той пишеше в своето послание до Римляните: « И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи. » (Рим 4, 18). По следите на народа на надеждата – сформиран от пророците и светците на всички времена - ние продължаваме да вървим към осъществяване на Царството, а по нашия духовен път ни придружава- Дева Мария, Майка на Надеждата. Тази, която даде надеждата на Израил, която даде на света Спасителя, и която запази надеждата си в подножието на Кръста, а за нас остава модел и подкрепа. На всичко отгоре, Мария се застъпва за нас и ни извежда от мрака на нашите затруднения към лъчезарната зора за среща с Възкръсналия Исус. Бих искал да приключа, това мое послание, скъпи млади приятели, приемайки като мое известното насърчение на Свети Бернард, вдъхновен от званието на Мария- Stella Maris, Звезда на моретата: « Ти, който впрочем, какъвто и да си в този свят, по-скоро люшкан от вълните на бурите и ураганите, отколкото вървейки по твърдата земя, ако ти не искаш да бъдеш погълнат от бурята, не изпускай от очи тази блестяща звезда. Нека се издигат ветровете на изкушенията, нека се откроят зъберите на нещастията: гледай звездата, зови Мария… В опасности и в тъга, в критични ситуации: мисли за Мария, зови Мария… Следвайки я, ти си сигурен че няма да се отклониш от пътя, умолявайки я –няма да се обезкуражиш; мислейки за нея, няма да сгрешиш. Ако тя те подкрепи, ти не ще паднеш; ако тя те закриля, ти няма да се страхуваш; ако тя те води, ти няма да усетиш умора; с нейна помощ ти ще достигнеш до целта » (Проповеди за прослава на Мария, 2, 17).


Марио, Звезда на моретата, води младите от целия свят към срещата с твоя Божествен Син Исус, и бъди също така небесна закрилница на тяхната вярност към Евангелието и тяхната надежда!


Уверявайки ви в моята всекидневна молитва за всеки един от вас, скъпи младежи, аз ви благославям от все сърце, както и хората, които са ви скъпи.
Ватикана, 22 февруари 2009г.
BENEDICTUS PP. XVI