Бенедикт ХVІ сред хората с увреждания в Националния рехабилитационен център в Яунде:
Страдащият помага на Христос в носенето на Кръста
Бенедикт ХVІ посети Националният център за рехабилитация за хора с увреждания, носещ
името на кардинал Пол Емили Леже, почетен архиепископ на Монреал, посветил се на мисионерската
дейност в Африка. Центърът е основан от канадския мисионер и открит от президента
Ахиджио през 1972 г. През 1978 г. управлението на центъра преминава в ръцете на държавата.
Неговата мисия е професионалното възпитание на носителите на телесни увреждания.
При
посещението Папата бе приет от Министъра на социалната дейност, от директора на центъра
и отговарящия епископ за пасторалната здравна дейност. След кратка молитва в параклиса,
Папата се срещна с 200 болни, дошли от различни болнични заведения в страната. След
като изрази своето щастие от това дългоочаквано и желано посещението в Центъра, Светия
отец отправи своите слова към всички онези, които носят тежестта на болестта и страданието.
Той ги увери, че не са сами в страданието, защото Христос е съпричастен със страдащите: „Той
разкрива на болните особеното място, което заемат в Божието сърце и в обществото.
Той ни показва с конкретни жестове своята нежност и благосклонно внимание към всички,
които имат разкъсано сърце и наранено тяло”.
Бенедикт ХVІ изрази своето
съпричастие не само към присъстващите, но и към всички онези, които в „собствените
домове, болниците и специалните диспансери са носители както на телесно така и на
умствено увреждане”. Папата не забрави и болните в Африка, преди всичко болните от
СПИН, малария и туберкулоза. От името на всички тях Папата изрази своята признателност
към усилията на Католическата църква в борбата с тези ужасни бедствия. Той окуражи
всички да продължават с решителност това наложително дело: „В присъствието
на жестоки страдания, се чувстваме неподготвени и не можем да намерим точните думи.
Пред един брат или сестра, потопени в тайнството на Христовия кръст, нашето изпълнено
с уважение мълчание, нашето присъствие подкрепено с молитвата, един жест на нежност
и утеха, един поглед, една усмивка могат да направят много повече от добре изразени
слова”.
Този вид страдание, бе изпитано и от една малка група мъже
и жени, отбеляза Бенедикт ХVІ, между които Дева Мария и Апостол Йоан, които следваха
Христос в апогея на неговото страдание и смърт на кръста. Между тях ни напомня Евангелието
подчерта Папата, имаше и един африканец, Симон Киринейски. Той помага на Исус да носи
Кръста към Голгота. Този човек, отбелязва Папата, дори и без да го желае, стана съпричастен
на Христовото страдание: „Историята ни показва, че едни африканец,
син на вашия континент, със своето страдание участва в пълната необятност на Този
който изкупи всички човеци, включително и собствените си гонители”.
Симон
Киринейски, продължи Светия Отец, не можеше да знае че стои пред Спасителя, и бе „накаран”
(Мк. 15, 21) на сила да носи кръста Христов. Много е трудно да се носи кръста на друг.
Но в сърцето на отчаянието, подчерта Папата, „Христос ни предлага своето милосърдно
присъствие, независимо че не е лесно да се осъзнае, че Той е до нас”
Нима не
може да се каже, че всеки африканец е в известен смисъл член на семейството на Симон
Киринейски, запита се Бенедикт ХVІ: „Всеки африканец и всеки страдащ
помагат на Христос да носи Своя кръст и се изкачват заедно с Него към Голгота, за
да възкръснат един ден с Него. Само ако съзерцавате Христовия лик на кръста, и осъзнатеНеговото ужасно страдание, можете чрез вярата да видите озарения Христов лик,
който ви казва, че страданията и болестите не ще имат последната дума във вашия живот.
Моля се, скъпи братя и сестри всеки един от вас да се разпознае в Симон Киринейски.
Моля се за много хора, като Симон Киринейски, да застанат до вашите страдания”.
Бенедикт
ХVІ, се обърна и към семействата, болничния персонал и всички работещи в здравеопазването: „Като
придружавате страдащите с вашето внимание и грижи, вие изпълнявате едно милосърдно
дело, което Бог ви признава: „Бях болен и ме посетихте” (Мт. 25, 36). От вас, изследователи
и лекари, се очаква да направите всичко онова което е законно, за да облекчите страданията;
от вас на първо място се очаква да закриляте и защитавате човешкия живот от неговото
зачатие до естествения му край . За всеки човек зачитането на живота е право и задължение,
защото всеки човешки живот е дар от Бога”.