2009-03-17 15:10:54

Камерун и Ангола посрещат Папата


Папа Бенедикт ХVІ вече е на африканска земя. Днес той пристигна в Камерун, а в петък ще бъде в Ангола. Това е неговата първа пасторална визита на континента, коятоще завърши на 23 март. В Яунде, столицата на Камерун очакването на Папата бе придружено от различни инициативи и молитвени срещи за неговия добър ход. Повече за подготовката на камерунци за папската визита говори архиепископ Елизео Антонио Ариоти, апостолически нунций в Камерун:


*********
"Това бе преди всичко една както духовна, така и културна подготовка. Във всички диоцези се проведоха много молитвени срещи и деветници, както са свикнали в тази Църква, пълна с вяра. Културно, защото Католическият университет на Централна Африка и Католическият институт по теология организираха среща, за да представят фигурата на Бенедикт ХVІ в неговата цялост. В комисията на Епископската конференция вече са пристигнали многобройни искания за участие в Литургията, която ще отслужи на 19 март, празника на Свети Йосиф.
 
Как би могла да бъде дефинирана днес Камерун, една от страните, която може би най-пълно представя цяла Африка?
В Камерун имаме един както етнически, така и културен, социален и политически състав, който в известен смисъл представя цяла Африка, целия континент. Визитата на Светия Отец е един момент, в който Африка не само се пита, но се ангажира за ценностите, които Светият Отец свидетелства в целия свят. Камерун желае да даде пример, че е една страна на справедливост, на мир, на гостоприемство, една страна, в която могат пълноценно да бъдат живени моралните, граждански и религиозни ценности, независимо от многобройните трудности.
 
За трети път Камерун посреща един Папа. Какво е останало в страната от двете предишни срещи с Йоан Павел ІІ?
Всички си дават сметка, че тези визити бяха пасторални. Първата, през 1985 г. обхвана четири големи архидиоцеза и засегна цялата тайна на Църквата. Тази през 1995 г. бе моментът, когато Йоан Павел ІІ връчи документа „Църквата в Африка”, отнасящ се до всички среди на обществото и на църковния живот. Днес хората си дават сметка, че от този момент започва един нов ангажимент, този който ще донесе Бенедикт ХVІ: това ще бъде посланието на Църквата, която е инструмент на помирение, на справедливост и на мир, инструмент преди всичко на помирение, но от сакраментална гледна точка. Би трябвало да се остави следа в сърцето на човешката личност, в живота на хората посредством тайнството на помирението, което е самият Христос. Следователно, една последователност в пасторалните пътувания на Йоан Павел ІІ и на апостолическото пътуване на Бенедикт ХVІ.
 
Какво би искала да каже Африка на Папа Бенедикт ХVІ, който идва да я посети?
Мисля, че Африка желае да каже на Светия Отец, че е готова за тази евангелизация, но още има нужда от много помощ. Има нужда още да бъде подпомагана да открие истинския лик на Христос, истинския лик на Църквата, чистотата на живота на Църквата. Следователно, Африка съзнава че е още млада в своята вяра: съзнава го, но иска да даде най-доброто от себе си както по отношение на верните, на миряните, така и по отношение на клира, в църковната и в социалната среда".
**********

Подобно е очакването и в Луанда, столицата на Ангола, където Бенедикт ХVІ ще се срещне с народа на една страна, само от няколко години намерила вътрешен стабилитет след годините на тежка гражданска война. Архиепископ Джовани Анджело Бечу, апостолически нунций в страната припомня анголската ситуация между визитата на Папа Войтила през юни 1992 г. и предстоящата визита на Бенедикт ХVІ:

************
"Когато дойде Йоан Павел ІІ периодът бе специален. Бих казал, че неговата визита бе един лъч на надежда, защото едва бе възстановен мирът и неговият вик бе „никога повече война”. За нещастие не бе послушан и страната изпадна в една фаза още по-тежка от предишната. Вече изминаха седем години от подписването на мира и хората вкусват неговите блага. За него се радва и Църквата, защото се отвориха много мисии и започна процеса на реконструкция. Бих казал, че това е един подходящ и благоприятен момент, който Църквата в Ангола никога не е имала. Когато с независимостта започна периодът на надежда, това една надежда траяла кратко, защото независимостта се превърна в една голямо изпитание за самата Църква – преследвания от всякакъв род, конфискуване на имоти – и следователно нямаше свободата, за да прояви самата себе си. Сега моментът е благоприятен, защото сега може да каже какво е анголската Църква.
 
Кои са сега по-големите предизвикателства за Църквата в Ангола?
Преди всичко предизвикателството е това да се разшири полето на действие. Има райони, преди всичко на изток, където още не е достигнало евангелското известие. Друго предизвикателство виждам преди всичко в столицата и в градовете от провинцията, където навлиза модернизмът – в смисъл хедонизъм, консумизъм, морален релативизъм – злини, които познаваме в западния свят и които навлизат и тук. С други думи Африка не е далеч от модерните проблеми. Освен това настоящият икономически бум в Ангола влияе върху желанието да се подобрят собствените социални условия, но в мнозина се прояви алчността, разпуснатостта, желанието да се притежават веднага и на всякаква цена лесни пари. Всичко тези неща са предизвикателство за Църквата, за да представя истинските ценности на християнството. Друго предизвикателство е утвърждаването на свещеническия ангажимент, автентичния ангажимент на нашите свещеници. Свещениците трябва да държат високо желанието за евангелското свидетелстване.
 
Обикновените хора какво очакват от думите на Светия Отец Папата?
Те виждат Божия човек. “Seremos abencoados”, казват: „Ще бъдем благословени”. Знаят, че този човек ще донесе благословията. Това стига, но е ясно, че думите, които Папата ще каже, ще бъдат думи на надежда, ще бъдат думи на насърчение и ще бъдат думи, които ще ги утвърдят във вярата. Църквата ще извлече голяма духовна и морална полза, всичко което съпровожда визитата на един Папа. Тя е един момент на специална благодат. Сред всички се виждат по-ведри лица, а християните ще извлекат един нов ентусиазъм. Следователно, всички ще бъде от полза за Църквата и за самата страна".







All the contents on this site are copyrighted ©.