Папата обяви специална „Година на свещеника” от 19 юни 2009 до 19 юни 2010

Свещеникът трябва да бъде „видим” свидетел на Христос в обществото. Това заяви Папа Бенедикт ХVІ на аудиенция за участниците в Пленарната сесия на Конгрегацията за клира и обяви „Годината на свещеника” от 19 юни 2009 до 19 юни 2010г. Целта на обявената специална година е да се изтъкне, че всеки свещеник трябва да се стреми към „духовно усъвършенстване”, за да може неговото служение да бъде ефективно. Освен това, допълни Папата, свещеника трябва да бъде добре подготвен и познава учението на Църквата от Втория Ватикански събор, а в обществото да се „разпознава” по своя морал и външен вид.

********Да освещава, да поучава, да води. Тава са трите ценности, които свещеникът трябва да свидетелства от момента на ръкоположението. Ценности, заяви Бенедикт ХVІ, които, „преди да бъдат един дълг; те са един „дар”, благодарение на който свещеникът участва в един „нов живот” и придобива онзи „стил”, който бе присъщ на Исус и следователно, на апостолите. Именно това „участие” в живота на Христос става и една власт, която прави „необходим, дори неотменим” „стремежа към морално усъвършенстване”, посочи Папата:
 
 
„Именно, за да насърча стремежа на свещениците към духовното усъвършенстване, от който зависи преди всичко ефикасността на тяхното служение, реших да обявя една специална „Година на свещеника”, която ще започне от 19 юни т.г. и ще продължи до 19 юни 2010 г. Навършват се и 150 години от смъртта на Светеца от Арс, Жан Мария Виане, истински пример на пастир в служба на Христовото стадо”.



Малко преди това, Папата припомни, че въпреки че изминалите две хиляди години „църковна традиция” отслабиха ефикасността на тайнството” на свещенството в сравнение с неговата „конкретна специфична същност”. „Постоянното формиране” на презвитерите остава голям и деликатен приоритет. От епископите Бенедикт ХVІ поиска да поддържат „човешки и истински бащински връзки” със своите първи сътрудници, „особено от доктринална гледна точка”:
 
„Важно е свещениците да бъдат насърчавани, особено у младите, към коректното приемане на текстовете от Втория Ватикански събор, тълкувани в светлината на доктрината на Църквата. Спешно се явява нуждзата и от възстановяването на онова съзнание, което подтиква свещениците да бъдат присъстващи, идентифицирани и разпознавани, както по възгледите на вярата и личните добродетели, така и по дрехите, по културата и по любовта, постоянстващи в мисията на Църквата”.


Това внимание от страна на Папата е насърчено от съзнанието за „радикалните социални промени през последните десетилетия”, изискващи използването на „най-добрите църковни сили” в грижата към кандидатите за свещенство. Свещенство, настоя Бенедикт ХVІ, което трябва да бъде съответно оценено, защото неговата мисия „в Църквата”, добива форма от „Христос”, който е нейният „централен двигател”:
 
„В този смисъл е нужно внимание към новите структури или пасторални организации, за да не бъдат считани като за ненужни за свещенството. Тази опастност съществува ако се тръгне от едно погрешно тълкуване на справедливото насърчаване на миряните, съдавайки предпоставки за допълнително подценяване на свещеническото служение. Такива предполагаеми „решения” ще съвпаднат драматично с реалните причини за съвременните проблеми свързани със служението”.


Бенедикт ХVІ припомни и четирите аспекта на свещеническата мисия. Тя е „църковна”, защото „никой не известява самия себе си”, а Бог; „единна”, защото се върши „в общение и единение” и накрая, „йерархична” и „доктринална”. Аспекти, отбеляза Папата, които подчертават „значението на църковната дисциплина” и още веднъж, на „доктриналното формиране, а не само на теологичното, началното и перманентното”.