Грижата на Църквата към Африканския континент

Африканският континент се подготвя да изживее две важни събития: визитата на Папата в Камерун и Ангола от 17 до 23 март и втората Синодална асамблея за Африка, която ще се проведе от 4 до 25 октомври във Ватикана на тема за Църквата в служба на помирението, на справедливостта и на мира. Но какво предлага днес Църквата на африканското общество? Отговаря кард.Френсис Ариндзе, председател делегат на Синода:
**********
Църквата няма една политическа или икономическа рецепта, тя известява Евангелието, което апелира човешкото сърце да обича Бог и ближния, да зачита правата на другите; Църквата помага да се възпитават съвестите.
 
Едно друго силно предизвикателство, особено за Църквата на Запад, това за защитата на живота присъства и в Африка…
Вярно е. Заплахите против живота не щадят никоя страна в света; например противозачатъчните средства, абортът, остават винаги една атака срещу живота. Разбира се, в културата на много африкански страни детето е считано като една благословия, не като един проблем; дори когато хората са бедни, те посрещат с „добре дошло” детето. Вярно е също, че в много африкански страни Църквата подкрепи естествените методи. В парламентите на континента е залегнала защитата на живота, а в много страни в Африка абортът е забранен; в Африка евтаназията просто не е взета под внимание и ако някой я въведе, ще бъде нещо наистина против африканската традиция, която почита възрастните, които биват гледани в семейството дори ако е бедно.
 
Първият Синод за Африка през 94 г., подчерта, че африканската Църква е избрала да се грижи за бедните; днес какво означава това конкретно на пасторален и социален план?
Означава да бъде глас на нямащите глас, означава да защитава човешките права и да твърди, че е дълг на управляващите да не служат на своите интереси, а на народа, защото да бъдеш управник, означава да служиш. В този смисъл Църквата настоява политическите избори да бъдат винаги честни; например някои африкански диоцези са формирали миряни, които да правят един вид контрол – неофициален – на изборите; това означава присъствие на гражданите в обществения живот. Всичко това е важно, защото Църквата не живее в сакрестиите: християните са граждани като другите и трябва да бъдат като солта и кваса и да работят отвътре.
 
Има ли още трудности що се отнася до инкултурацията на литургията в Африка и докъде е стигнала?
Не бих казал трудности, но има предизвикателства. Инкултурацията напредва достатъчно добре в Африка; има още много да се прави, но всичко не може да се върши прибързано, защото времето не зачита това, което се прави без него… но се напредва добре. Главната роля е тази на експертите, на теолозите и на епископите.
 
 
Какви са вашите очаквания, пожелания, за тази година така важна за Църквата в Африка, с пътуването на Папата през м.март, а през октомври и Синода?
Моите очаквания са едно засилване на вярата в африканския континент, а също така Африка да бъде зачитана на срещите на Големите, Г-7, Г-8, Г-20 и т.н… Африка да не бъде емаргинирана, а да бъде призната като един континент важен за целия свят. Трябва да се каже, че някои негативни неща на Африка – като войните и напреженията – не са само местни събития, а факти, в които са замесени международни фактори с ясни интереси; в днешния свят – така нареченото „глобално селище” – трябва да сътрудничим, да се научим да си сътрудничим все повече за издигането на различните народи. Визитата на Папата несъмнено ще помогне за това.


Апостолическата визита на Бенедикт ХVІ в Камерун и Ангола от 17 до 23 март не засяга само Църквите в тези страни. Ще има континентално измерение. На 19 март в Яунде, по време на литургията ще обяви публикацията на Instrumentum laboris за Синодалната асамблея за Африка. Континент, който стои все повече в сърцето на Папата, който при не един повод, още от началото на своя понтификат му посвети апели и размишления. По време на срещата със свещениците от Рим, на 13 май 2005 г., Бенедикт ХVІ се спря на изключителното човешко и духовно богатство на Африка, като не пропусна да подчертае отговорността на Европа:
 
„Африка е един континент с големи възможности, с голяма всеотдайност от страна на хората, с една жива вяра, която впечатлява. Но трябва да признаем, че Европа изнесе не само вярата в Христос, но също така и всички пороци на Стария континент. Изнесе корупцията, насилието, които сега опустошават Африка. Трябва да признаем нашата отговорност в това, че изнасянето на вярата, отговарящо на дълбоките очаквания на всеки човек, трябва да бъде по-силно от изнасянето на пороците на Европа”.
 
Пак през първите месеци на понтификата, на неделната молитва Ангел Господен от 3 юли 2005 г. Папата използва случая за предстоящата среща на Г-8 в Шотландия, да насърчи международната общност да не забравя африканските народи, засегнати от бедност и конфликти:
 
„От сърце пожелавам пълен успех на тази важна среща, за да доведе до солидарното споделяне на разходите за намаляване на дълга, за поставянето в действие на конкретни мерки за изкореняване на бедността и за насърчаване на истинското развитие на Африка”. 

Апели подновени със сила, особено в словата пред Дипломатическия корпус, на аудиенциите за африканските йерарси на визита ад Лимина, последната на тези от Нигерия и в посланията за Световния ден на мира. В последното послание за първи януари 2009 г. Бенедикт ХVІ отправи апел към богатите страни да не се затварят в егоизма, а да позволят на всички африкански страни да имат „същите възможности за достъп до световния пазар”.