Папата не е сам: реакции на епископите за писмото относно йерарсите ръкоположени от монс.Льофевр.

Дълбока благодарност: тези са чувствата отличаващи реакциите на епископите за писмото на Бенедикт ХVІ относно отмененото отлъчване на йерарсите от Братството Свети Пий Х. Един документ, предизвикал широк отзвук, не само в католическия свят и който е определен от много страни като безпрецедентен.
Бенедикт ХVІ не е сам. Епископите са с него. Единодушно подчертават необикновения стил, скромен и смел, същевременно ясен и братски, използван от папата в писмото по въпроса за епископите ръкоположени от монс.Льофевр. Председателят на Германската епископска конференция, монс.Роберт Золитш, който днес се срещна с папата, постави акцента върху необикновения жест на Светия Отец:

Ich habe ein Schreiben eines Papstes in dieser personlichen Art…
„Никога не ми се е случвало да прочета текст от един папа толкова личен и толкова открит. А това много ми харесва. То е и един знак за комуникативност, един знак за факта, че Папата сам желае да влезе в разговор с епископите и да обясни на цялата епископска колегия кои са доводите, които са го подтикнали и как той вижда цялата ситуация. Направи го, защото имаше усещането, че не е разбран достатъчно относно крайната цел на своята постъпка. Харесва ми факта, че Папата изрази всичко това по един личен начин”. 
Изненадващият стил на този документ е подчертан и от архиепископа на Париж, кардинал Андре Вен-Троа:

“Le style de sette lettre est tout à fait personnel…”
Стилът на това писмо е наистина личен. Мисля, че Папата е бил впечатлен, мисля, че е бил засегнат от реакциите на някои християни, защото разбра, че за някои – както той сам казва – това е повод да извади на бял свят стари рани, омраза, болки. Налице е обаче и възможността да изрази една дълбока привързаност към Църквата. Затова бе необходимо Папата да отправи едно послание към всички верни. От първите реакции, които чух, коментарите са много положителни и вземат под внимание обясненията и размишленията, които Папата представя. Второто разсъждение, което бих искал да направя е, че тази жива връзка между Престола на Петър и местните Църкви е тази, която формира житейската тъкан на Църквата; следователно, не може да се учудваме от факта, че тази тъкан е жива, че има съществена и богата размяна между Папата и епископите: това е самата същност на нашата връзка!
 
Благодарност към Папата е изразена и от австрийските епископи, събрани тези дни на пролетна асамблея. В нота епископите от Австрия подчертава пасторалното внимание на Бенедикт ХVІ, който пожела да обясни нашироко доводите, които са го довели да отмени отлъчването на епископите ръкоположени от монс.Льофевр. В публикувана нота и йерарсите от Италианската епископска конференция дават висока оценка и благодарят за ясните думи на Папата. Силно задоволство изразява от името и на швейцарските епископи монс. Пиер Джакомо Грампа, епископ на Лугано:
„Посрещнахме писмото на Светия Отец с дълбоко вълнение и заради тона на скромност и на братолюбие, които Светият Отец демонстрира. Писмото подчертава един деликатен стил. Пожеланието е, този стил да може да навлезе в ръководенето на Църквата. Подновяваме нашата солидарност към Светия Отец. Това негово писмо е доказателство колко несправедливи обвинения бяха отправени към него, но това би могло да се яви и като положително преоткриване за измеренията на този Папа, които убягват на мнозина".

От своя страна, генералният настоятел на Общността Св.Пий Х, монс.Бернард Феле, благодари на Папата за писмото и го уверява, че льофеврианите нямат намерение да спрат Традицията до 1962 г., т.е. преди Втория Ватикански събор.