Католическите църкви в Югоизточна Европа ще настояват пред европейските институции за юридическото им признаване в съответните страни

Епископските конференции в Югоизточна Европа подготвят общи действия към европейските инстанции за разрешаването на проблема за „признаването на юридическия статут на църковните институции в законодателството на съответните страни”. „Тези действия биха могли да бъдат подкрепени от сътрудничеството на специален пратеник – Постоянния наблюдател на Светия Престол към Съвета на Европа и от Съвета на Европейските епископски конференции (Ccee)”. Намерението е една от главните точки на срещата на председателите на Епископските конференции от Югоизточна Европа, която се проведе от 3 до 8 март в турския град Искандерун в контекста на юбилейната Година на Св.Павел. България е сред осемте Епископски конференции в Югоизточна Европа, заедно с Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Молдава, Румъния, Международната епископска Конференция „Кирил и Методий” и Турция. Заключителният документ включва и ситуцията на отделните църковни общности в тези страни: католиците от източен обряд, сиро-православните, от халдейския обред и от латинския. „Въпреки тяхното присъствие от 1923 г.насам – се чете в документа – тези общности не са признати като малцинства и следователно не са смятани до днешна дата за юридическа личност. Липсата на такова признание силно ограничава автономността на управление на религиозните общности, не само в административната и икономическата област, но и в пасторалната и духовната”. Освен това се изтъква, че „последния мониторинг за Турция, предвид възможното присъеднияване на страната към ЕС, показва, че религиозната свобода в тази страна има съвсем малък прогрес”. Именно заради малцинственото присъствие на тези църкви в страни с православно или мюсюлманско мнозинсто, католическите епископи от Югоизточна Европа изразяват пожеланието за „по-голяма обвъзраност в диалога с православните църкви и с исляма, заедно с помоща на Папския Съвет за християнско единение и Папския Съвет за междурелигиозен диалог”.