Богородичен оазис във Ватиканските градини

От м.февруари до юли 1858 г. на Бернадет Субиру, тогава 14-годишна, Пресветата Дева Мария се явява 18 пъти. А само няколко години преди това, на 8 декември 1954 г. Папа Пий ІХ обяви догмата за Непорочното Зачатие, която е припомнена на пиаца ди Спаня в Рим от колона на която е издигната статуя на Дева Мария. Света Богородица, явявайки се на Бернадет, й казва на местния диалект: „Аз съм Непорочното Зачатие” и иска в местността Масабиел да бъде издигнато едно светилище.

Пещерата в Лурд е представена във Ватиканските градини и често пъти е място на срещи и литургични служби. Тази пещера е дар от епископа на Тарб, Франсоа Хсавие Шопфер на Папа Лъв ХІІІ, заемал Светипетровия Престол от 1878 до 1903 г. Техните два лика са поставени над пещерата.


На 1 юни 1902 г. конструкцията е посетена от Лъв ХІІ, вече 92 годишен в присъствието на кардинали, епископи и много гости, сред които посланикът на Франция Арман Низар. В своето слово епископ Шопфер подчертава универсалното измерение на това дарение: „Целият свят – казва тогава – допринесе за изграждането на тази пещера, а зрънцата пясък, които я съставят са по-малко от религиозните дела, на които тя е продукт и светло доказателство”.


През 1902 г. Бернадет Субиру вече е завършила земния си живот; станала монахиня на Милосърдието и Християнското възпитание, тя умира 35-годишна в Невер през 1879 г. Довършеният комплекс е открит тържествено на 28 март 1905 г. от новият Папа, Пий Х., но на церемонията не присъства френският посланик поради преустановените дипломатически връзки между Светия Престол и Франция. Тези връзки са възстановени през м.май 1921 г.


През 30-те години на миналия век на площадката пред пещерата се провежда годишният празник на Папската почетна гвардия. Особено тържествена е церемонията през 1950 г. по повод 100-годишнината на гвардията, в която взема участие и Папата.


През 1958 г. в Лурд кардинал Ронкали, освещава подземният храм, посветен на свети Пий Х; Не са били малко спомените придружавали тогава кардинал Ронкали: той бе папски представител във Франция близо 9 години, от 1944 до 1953, а като патриарх на Венеция бе оглавил поклонничество в Лурд от 8 до 15 юли 1954 г. Сред спомените е бил и този за пътуването извършено през 1905 г. от тогава младия свещеник Ронкали с неговия епископ Джакомо Мария Радини Тедески. Епископът, който е бил хиротонисан от Папа Пий Х в Сикстинската капела на 29 януари 1905 г. и бе поел управлението на диоцеза Бергамо на 9 април, бе пожелал да даде начало на своя епископат с поклонничеството до Франция, по време на което от 30 април до 17 май е в Лурд и околностите му. Станал Папа с името Йоан ХХІІІ, Анджело Джузепе Ронкали получава в дар през 1960 г. от епископа на Тарб и Лурд, монс.Теас, олтара, на който са били отслужвани литургии в разстояние на 50 години в мястото на явленията. Светата трапеза е пренесена в пещерата на Ватиканските градини, където се намира и понастоящем.

През 1962 г. Папа Ронкали решава да бъдат съборени двете рампи на страничните стълби и така се стига до настоящия вид на пещерата, центрирана върху олтара и малката статуя на Непорочното Зачатие. В страни на пещерата е поставен един фонтан, до него, на мраморна плоча е разказана на латински език историята на мястото, до реконструкцията пожелана от Йоан ХХІІІ.


Отдясно на тази пещера, са поставени трите каменни блока, дар на Папа Йоан Павел ІІ от тогавашния премиер на България Симеон Сакскобурготски, като признание на българския народ и спомен от неговата визита в страната от 23 да 26 май 2002 г. Върху по-големия от тях е изписано на латински език: Totus Amor – всичко е любов.