Папата иска от верните през м.март да се молят за католиците в Китай да бъдат инструмент
на единение, общение и мир
За да могат епископите, презвитерите, богупосветените лица и верните от Католическата
Църква в Народна република Китай, в светлината на писмото, което Папата изрпати до
тях, „да се ангажират да бъдат знак и инструмент на съюз, единение и мир”. Това е
мисионерското намерение за месец март, което Бенедикт ХVІ повери на молитвения Апостолат.
Папата всъщност подновява вниманието към Църквата в Китай, което коментира отец Джанкарло
Полити, синолог от Папските мисионерски организации, който се спира на значението
на документа адресиран до китайските верни през м.май 2007 г.
********** С
това писмо Папата за първи път се обръща пряко към епископите от Китай, един епископат,
по-голямата част от който е вече в единение със Светипетровия Престол. Папата сочи
всички проблеми, които в разстояние на много години носеха страдание за католическата
общност в Китай. Не трябва да се забравя, че Църквата в Китай живее под една постоянна
заплаха. Следователно, остават винаги трудни и двувалентни позициите, които всеки
може да поеме. В. – От друга страна сам Папата в писмото се обръща към гражданските
власти в Пекин... Да, обръща се към гражданските власти на второ място. Трябва
да се каже, че вътре в китайското общество не всичко е мирно. Не трябва да се забравя,
че днес правителството в Пекин управлява по силата на една революция, от която вече
са изминали повече от 60 години. В. – Цялото писмо на Бенедикт ХVІ поставя акцента
върху прошката, помирението и неотменимото значение на единението. Едно предизвикателство
не лесно имайки предвид китайския контекст ... Положително не е лесно именно
защото не е лесно да съжителстват две същности: от една страна нуждата от свобода
и въпроса с личната свобода, от друга страна – едно силно правителство. Казва го ясно.
Със такава яснота трябва да добавим двете нужди: утвърждаването на истината от страна
на Църквата, но и утвърждаването на абсолютната свобода и политиката, която правителството
налага.
В.- Би ли могъл да се направи отчет на плодовете,
които това писмо е произвело сред католиците в Китай? Не, това още не е възможно.
Не трябва да се очакват бързи резултати. Писмото остава един стълб, като една платформа,
на която един ден – да се надяваме колкото се може по-скоро – би могло да се дискутира.
Същевременно, вътре в китайското общество все още е в сила политиката на малките стъпки
за завоюването на свободата и сътрудничеството.
В. - От друга страна Папата
показа смелост като подписа това писмо... Положително! Смятам, че писмото на
Папата бе един нужен акт, именно за да донесе яснота вътре в Църквата, вътре в обществото,
на всички които гледат отвън или които живеят вътре в границите на Китайската народна
република. Казвайки това, не може да се претендира че една декларация или една позиция
от страна на Папата, незабавно е приета. Нужно е време.