Бенедикт ХVІ се срещна с римския клир: човешкото сърце се достига с думи и със свидетелстване

Дълбоките причини за икономическата криза, значението на първото известие и още, възпитателната нужда, ролята на енорийския свещеник в днешното общество и централното място на литургията в живота на християнина: тези са някои от силните теми, на които Бенедикт ХVІ се спря по време на традиционната среща във Ватикана с римския клир в началото на Великите пости, първата с новия кардинал викарий, Агостино Валини. Откривайки срещата, кардина Валини постави акцента върху семейното измерение на срещата, по време на която римските енорийски свещеници можаха да запознаят своя епископ с успехите и трудностите в своята пасторална дейност.

Една среща характеризирана от чувствата на обич и искреност. Една семейна среща, каза Папата, подчертавайки колко е важно за него да може да изслуша опита на свещениците от своя диоцез. Бенедикт ХVІ отговори на зададените му осем въпроса на различни теми, отразяващи живота на Римската Църква. Отговаряйки на един свещеник от крайния район Тор Бела Монака, където особено силно се чувства икономическата криза, Папата подчерта, че Църквата е призвана да осъжда без морализми фалита на икономическо-финансовата система:

„Да се осъждат тези фундаментални грешки, които се явиха при краха на големите американски банки: човешката алчност е идолопоклонничеството, което върви против истинския Бог и фалшифицира Божия лик с един друг бог – Мамона; трябва да осъждаме смело, но и конкретно, защото големите морализми не помагат, ако не са подкрепени от познанието на действителността, която помага също така да се разбере какво конкретно може да се направи!”

Винаги, каза Светият Отец, Църквата не само осъжда злините, но сочи и пътищата, които водят до справедливостта, до милосърдието, до промяната на сърцата. Не винаги е лесно, призна, защото често пъти се противопоставят групови интереси. И в икономиката, продължи, справедливостта се изгражда само когато има праведни хора, а те се формират чрез промяната на сърцата. Два от въпросите се спряха на предизвикателството за евангелизаторската мисия. Папата насърчи римския клир да обедини изучаването на теологията с конкретния опит, за да преведе Словото Божие на днешния човек. Не трябва да губим, каза още, искреността на Истината, която не може да бъде асимилирана в една философия. По-нататък Бенедикт ХVІ постави акцента върху ролята на енорийския свещеник, който, каза, както никой друг познава човека в неговата дълбочина, извън ролите, които заема в обществото.

„За известяването имаме нужда от два елемента: свидетелство и слово. Необходимо е словото, което излага истината за Бог, присъствието на Бог в Христос и следователно известието е нещо абсолютно неотменимо, фундаментално, но е нужно и свидетелстването, което дава достоверност на това слово, защото не се явява само като една хубава философия или утопия. В този смисъл ми се струва, че свидетелстването на вярващата общност е от голямо значение. Трябва да отваряме доколкото можем места за живеене на вярата”.

Папата се спря и на тема, която му е много скъпа, възпитанието. Задача на свещениците, подчерта, е да се предлага на младежите още от центровете за молитва и развлечение едно цялостно човешко възпитание. И подчерта че днес живеем в един свят, където много хора познават много неща, но нямат вътрешна етическа насоченост. Затова, Църквата е длъжна да предлага едно човешко формиране осветлено от вярата. Следователно, отваряне към културата на нашето време, но сочейки критериите за избор.

По време на срещата не липсваха и забавни моменти като този, когато един енорист от квартала Казилина издекламира един сонет на римски диалект, за да поздрави предстоящата визита на Бенедикт ХVІ в Кампидолия, кметството на Рим. Едно стихотворение, което Светият Отец изслуша с удоволствие:

„Благодаря! Чухме да говори сърцето на Рим, което е едно поетично сърце. Много е хубаво да се чуе малко римски диалект и да се разбере, че поезията е дълбоко вкоренена в римското сърце. Може би това е една природна даденост, привилегия, която Господ е дал на римляните, една естествена харизма, която предшества църковните привилегии...”

В разговора с римския клир, продължил почти два часа, Светият Отец говори и за литургията, подчертавайки че научаването да се отслужва означава да се познава Исус Христос, да се влезе в контакт с Него. Литургията, каза той, трябва да бъде все повече сърцевината на нашето християнско съществуване. Папата посочи също своеобразието на Римската Църква, призвана да предстоятелства в Любовта. Един дар, каза, който се отнася до всички верни в Рим. Светипетровото служене, каза накрая, трябва да гарантира единството и богатството на Църквата, предотвратявайки всякакъв абсолютизъм и изключвайки всякакъв партикуларизъм.